Ричард Леймън - В тъмните гори

— Не! — извика Нийла.

Видя го да вдига пистолета и да се прицелва в лицето й. Отекна изстрел. Куршумът се заби в дървото над главата й. Той се прицели по-ниско и пак натисна спусъка. Вторият куршум олиза панталоните й между чатала, без да я засегне.

Трети изстрел не последва. Неочаквано той се изсмя и се обърна към другите.

— Окей, представлението свърши. Наредете се в кръг около онова дърво!

Докато те изпълняваха нарежданията му, старицата се заклатушка към Нийла.

— Махни се! — изкрещя момичето.

Розовото листенце вдигна чука, сякаш да го покаже. Закиска се, клатейки глава наляво-надясно. После заобиколи дървото.

— Ако ме докоснеш — изпищя Шери, — ще те убия!

Тази заплаха изтръгна още по-силен смях от старицата.

— Махни се! Проклета да си! Ще те убия! Ти… АХ! Господ да те убие!

Белезниците се врязваха болезнено в китките на Нийла, докато Шери се извиваше и риташе от другата страна.

Старицата надаваше от удоволствие отривисти крясъци и Нийла я видя да отскача встрани, за да остане извън обсега на Шери. Нийла на свой ред се опита да я ритне, но не успя. Розовото листенце скочи напред и размаха чука. Стовари го върху рамото на Нийла.

Едно високо изсвирване я накара да се обърне настрани.

— Да драсваме, миличка! — извика бузестият мъж.

Един до друг те се забързаха към камиона. Качиха се и затръшнаха вратите. Двигателят забоботи. Камионът тръгна на заден ход. Все така, без да завива, пресече поляната и потъна сред дърветата.

— И сега какво? — попита момичето от другото дърво.

Четиримата стояха със завързани ръце около ствола, сякаш участваха в детска игра.

— Млади дами — извика мъжът, — имате ли представа къде сме и защо вършат това с нас?

Нийла поклати отрицателно глава.

— Те ни… отвлякоха! — продължи мъжът. — Направо от мотела.

— А нас от ресторанта — каза му Шери.

— Знаете ли защо ни доведоха тук? — попиша жената.

— За да ни поемат крулите — отвърна Шери.

— Кои?

— Крулите. И аз не знам какво точно означава, но май че е нещо като жертвоприношение.

— Та това е някаква лудост! — възкликна мъжът.

— Като че ли не го знам — измърмори унило Шери.

— Истинска лудост! — повтори мъжът.

— Съвсем сте прав — каза Шери. — Трябва да се измъкнем. Въпросните крули, каквито и да са те, ще дойдат за нас. А един от тях май е вече тук.

Тя с поглед посочи плешивата корона на дървото, за което бяха завързани новодокараните.

Нийла повдигна очи, както и всички останали, и видя една бяла фигура, хващайки се от клон за клон, да се спуска към земята.

— О, Господи!

Писъци и викове на паника се изтръгнаха от гърлата на стоящите долу. Фигурата се приближаваше към тях. Всеки един инстинктивно се дръпна напред в стремежа си да избяга. При този им опит се разнесе цял хор от вопли. Белезниците се впиха още по-силно в китките, им. Разтърсен от хаотичните им движения, младежът в безсъзнание надигна глава, но останалите сякаш не го забелязаха. Те още по-силно закрещяха. Голият мъж вече се бе приземил сред тях.

Той скочи върху гърба на жената и тежестта му я наклони напред. Но тя бе задържана от белезниците и се килна назад. Целият кръг изпопада.

Странният кокалест мъж се оказа притиснат под нея. Нийла видя как краката му обвиха бедрата й. Изотзад се появиха ръцете му и раздраха блузата й. Той я смъкна от раменете й. Тя продължаваше безпомощно да се мята. Устата му захапа лявото й рамо. Жената изрева.

След това той се измъкна изпод нея. Изпълзя към краката й. Хвана единия и го вдигна нагоре.

— Хей!

С отворена уста голият вдигна глава и погледна към гората зад него.

Нийла също погледна натам.

Към тях тичаше един мъж.

Голият се изправи. Развъртя разчорлената си глава наляво, после надясно. Търсеше помощ. В следващия миг с див крясък, от който кожата на Нийла настръхна, се устреми към новопоявилия се мъж.

Онзи се спря. Вдигна пушката си. Отекна гръм. Голият се просна по очи на земята.

Робинс мина тичешком край тялото. Без да обръща внимание на виковете, идващи откъм четиримата, той се насочи към дървото с двете жени. Метна пушката на рамо и бръкна в джоба си. Извади ключ.

— Изчезваме оттук.

Жената, която го вълнуваше, го погледна изумена.

Той пристъпи към нея и отключи едната халка.

— Ти си един от ония, от пикапа! — каза тя.

— Точно така. И ви отвеждам оттук. Там, сред дърветата е колата ми. — Докато изричаше това, той се зае с халката на другата й китка. — Можеш ли да бягаш?