Ричард Леймън - В тъмните гори

Насочваше ги натам, въпреки изстрелите, които се чуваха, и въпреки жената, устремила се към тях от същата посока. Това беше старица с бели коси и люлеещи се до пъпа й изсъхнали гърди. Беше въоръжена с мачете. Схванатият кръст и гърбицата й пречеха да се придвижва бързо. Лендър смяташе да я заобиколят.

— Татко!

Хвърли поглед през рамо. Видя, че един мъж буквално беше по петите на Корделия. В непосредствена близост зад него тичаха още двама. Бен внезапно се спря и с рамо блокира най-близкия от тях. Претъркулна се на една страна заедно с него.

Лендър погледна напред и видя, че старицата е отпреде му. Метна се встрани. Мачетето разцепи въздуха. В следващия миг го усети като полъх на косъм от бузата си. Спъна се и падна. Старата вещица се надвеси над него. Вдигна оръжието си.

Прохленчвайки, Лендър затвори очи.

Но мачетето не го посече.

— Лендър!

Отвори очи. Рут беше застанала зад старицата. Държеше ръката й и я дърпаше назад.

Той скочи на крака. Заби коляното си в провисналия корем на съществото. Вонящият й дъх го лъхна в лицето. Веднага след това изви ръката й. Отне мачетето.

Замахна с него и, като внимаваше да не улучи ръката на Рут, която бе стегнала врата на старицата, заби острието в гърдите й. Ужасен, Видя как тялото с бледа и изсъхнала плът се свлича на земята.

Рут отпусна старицата, която падна на колене с ужасяващ писък. Още веднъж Лендър стовари мачетето право върху тялото й. Отнесе половината от скалпа й. Вряза се в рамото й. Нанесе още един удар, който разцепи черепа й.

С бързо движение той издърпа мачетето. Втурна се към мястото, където Бен и Корделия се бореха с тримата мъже. Единият беше хванал Корделия през кръста и се готвеше да я вдигне във въздуха. Тя го риташе и се извиваше. Лендър го заобиколи. Искаше да мине в гръб на мъжа. Но онзи се извъртя и постави Корделия помежду им. Лендър не намери по-добро решение, освен да блъсне дъщеря си. Мъжът се препъна и падна. Корделия мигом се освободи от обятията му. Лендър замахна. Острието се заби в протегнатата към него ръка. Мъжът изрева от болка. Претъркулна се встрани и вторият удар на Лендър не го улучи. Мъжът скочи на крака и побягна.

Лендър се обърна към мястото, където се намираше Бен. Момчето бе седнало върху гърдите на втория мъж и го налагаше с юмруци по лицето. Третият мъж се намираше зад Бен. Тъкмеше се да стовари върху него дебела тояга. Но Лендър го изпревари и заби мачетето в гърба му. Мъжът застина. Нададе силен вик. Изпусна тоягата. Чак тогава Лендър видя, че това беше човешка бедрена кост.

— Татко! — извика Корделия.

Той се опита да издърпа мачетето. Но то се оказа заседнало в гърба на мъжа.

— Татко! О, Боже!

Рут бе твърде далеч — на около петдесет-шестдесет метра, почти в края на поляната. Една висока бледа фигура я бе метнала на гръб и я отнасяше към гората.

— Бен, ставай! — извика Лендър.

Бен се изтърколи встрани. Мъжът, който допреди миг бе лежал замаян под него, понечи да надигне глава. Лендър с все сила го ритна и той застина неподвижен.

Лендър се обърна. Рут вече изчезваше в горския гъсталак.

— Тичайте след мен! — изкрещя той и хукна натам.

От дясната му страна трима души изскочиха измежду дърветата.

— Натам! Натам! — извика им той. — Онзи отнася жена ми!

Двете групички се срещнаха и заедно навлязоха в гъсталака.

Пег тихо отвори вратата. Беше сигурна, че ще намери Джени заспала. Но вместо това момичето се беше облегнало на натрупани една върху друга възглавници и четеше криминална книжка. Босите й крака бяха преплетени в глезените. Пег разбра, че пижамата на дъщеря й вече е отесняла и че Коледа е твърде далеч, за да й купи друга…

— Какво има? — попита Джени.

Пег затвори вратата и каза:

— Искам да се облечеш.

— Сега?

— Веднага.

Момичето смръщи нос.

— Нищо не схващам.

— Тръгваме на път…

— Така ли?

Лицето на Джени засия радостно, но само за миг. Намръщи се отново и с тревожен тон попита:

— Къде отиваме?

— Потегляме с чичо ти Джон. Побързай. Облечи се. Джинси и блуза са ти достатъчни.

Джени широко отвори очи. Сложи книгата на корема си и се наведе напред. С приглушен глас изрече заговорнически:

— Това е заради Ханк! Ние бягаме от Ханк!

— Не бягаме. Просто заминаваме на почивка.

— Не се безпокой, ще бъда няма! — Джени се изсули от леглото. — Къде по-точно отиваме? Какво ще кажеш за Лос Анджелис? — Съблече пижамата си и се запъти към дрешника. — Колко хубаво ще бъде, ако се поразходим из Дисниленд? Защо не отидем там?