Ричард Леймън - Плът

Ето, случи се, мина й през ума. О, Господи, случи се. Съществото преследва мен.

Справих се с Роланд. Ще се справя и с Евън.

Господи, ще умра.

Евън може случайно да е избрал това място. Просто да е свърнал по първия страничен път, който му се е сторил интересен.

— Я виж! — възкликна той. — Ресторант.

Алисън кимна.

— Май сме единствените гости.

— Затворен е — посочи Алисън. Гласът й бе сведен до шепот. — Това е мястото, където онези хора бяха убити.

— Така ли? — гласът му звучеше изненадан. — Е, тогава никой няма да има нищо против, ако използваме паркинга.

Той сви към предната част на ресторанта.

Алисън вдигна пакетите от скута си. Наведе се напред и ги постави на земята между краката си.

Евън спря колата на не повече от метър от верандата.

— Значи тук са се разиграли събитията — повтори той. — Дали не можем да влезем. Ще е вълнуващо, не смяташ ли? Да поразгледаме.

— Не може ли, след като хапнем?

Тя се обърна към него. Вгледа се в напрегнатите му, кървясали очи.

— Какво ти става? — попита той.

— Държах се така гадно с теб, Евън. Толкова глупаво. Като не исках… Сега всичко ми се струва безсмислено и дребнаво. Искам да кажа, за малко да умра снощи. Такива неща карат човек… Премислих кое наистина е важно, и кое — не. Единствено има значение да си с някого. Да обичаш някого. Тогава, защо накарах и двамата да минем през… такива лайнарски неща? Ще ми простиш ли?

Тя сложи ръка на рамото му.

— Майтап ли си правиш? — пророни той и нервно се засмя. — Това част от изпита ли е или…

— Забрави онези глупости. Няма никакъв изпит. Искам да е така, както някога беше между нас двамата.

— Наистина ли? Наистина?

Тя го придърпа малко към себе си. Евън се обърна към нея. Тя го целуна по устните. Обви врата му с ръце.

Подутината под ризата му бе огромна.

Евън вероятно е взел отчаяния й вопъл за страст. Постави ръка на гърдата й и я стисна. Другата му ръка плъзна по бедрото й. Тя разтвори крака. Потрепери, докато той я опипваше, и нашепна: „Толкова ми липсваше. Така мечтаех да те докосвам.“ Погали пениса му през късите панталони. Беше набъбнал и твърд. Евън се заизвива, а ръката й не се отделяше от члена му. Дишането на Евън беше затруднено.

— Ще взема одеялото, скъпи. В багажника е, нали?

Той кимна.

Алисън извади ключа от стартера.

— Вземи и храната — подкани го тя. — После ще ядем.

— Ти си върховна! — възхити й се той.

— Държах се като идиотка. Не биваше така да издънвам нещата помежду ни. Но това вече свърши.

Тя се измъкна от колата.

Отиде до багажника отзад.

През задния прозорец видя как Евън се навежда да вземе пакетите с храна.

Извърна се и с все сила запрати ключовете на колата към плевелите в края на паркинга.

След това хукна по горещия паваж към главния път.

Беше като снощи, когато бягаше от Роланд, но този път нямаше полицейска кола, към която да се е устремила. Алисън единствено се надяваше Евън да не я догони, докато не стигне Латам роуд. Може би там някой, който минава с кола, ще спре и ще й помогне.

Още не бе излязла дори от паркинга.

Стегна ръце. Разтегна крачката. Голите й крака шляпаха по паважа. Знаеше, че се движи доста бързо. Усещаше как се веят косите й и как задната страна на ризата се повдига.

Чуваше стъпките на Евън зад себе си.

И преди я бе гонил — на игра — и всеки път лесно я достигаше. Но тя пък никога не бе бягала от него по този начин. Имаше чувството, че никога не е тичала така бързо през живота си.

Сега вече дочуваше не само стъпките, но и запъхтяното му дишане.

Той ме настига!

Навеждайки брадичка, тя продължи да движи ръцете си като бутала и се опита да ускори крачката си.

Прекоси паркинга и стъпи на пътя, който водеше към Латам роуд.

Евън бе доста близо зад нея.

— Остави ме НА МИРА! — изкрещя тя.

Той я халоса между ключиците.

Алисън залитна напред, а краката и ръцете й се замятаха безпомощно. В следващия момент загуби равновесие. Стовари се върху паважа на длани и колене. Ударът бе болезнен. Дъхът й спря. Макар че едва дишаше, а кожата й гореше, направи опит да се надигне.

Евън я ритна по едната ръка и й отне опората. Тя тежко се строполи на една страна. Евън я сграбчи за изтръпналата ръка и я дръпна.

Изправи я на крака. Метна я през рамо, обърна се и тръгна обратно към паркинга.

С подпряно на волана чело Джейк седеше в колата си на паркинга пред бара на Уоли.

Не стой така, ръчкаше се той. По дяволите — тръгни след нея!