Ричард Леймън - Плът

— Май е най-добре да ги оставим да поизстинат малко, не мислиш ли? Защо да изгаряме езиците си, докато гледаме филмите?

— А, да. Права си — съгласи се Джейк и се изчерви.

Алисън изхлузи нощницата през главата си. Като се обърна с лице към него тя започна да разкопчава горнището на пижамата му. Той преглътна остатъка от пуканки в устата. Взираше се в очите й. След това погледът му се премести надолу към голото й тяло.

Алисън наблюдаваше как ръцете му бавно се насочват към нея и треперещите му пръсти най-после докосват гърдите й. Ръката, с която бе ял пуканки, бе грапава от солта и малко хлъзгава.

— Леле! — прошепна той.

Отдръпна ръката си и я изтърка в долнището на пижамата, където остави мазно петно.

От мазнината гърдата на Алисън проблясваше на светлината на лампата.

— Може би ще е по-добре, ако я оближеш.

Той го стори.

Докато езикът му я облизваше, Алисън смъкна горнището на пижамата му. Тя рязко си пое въздух и изви гръб, когато той засука зърното.

След това устните му се прилепиха към нейните, а ръцете му я обвиха.

Алисън се извърна настрани на дивана и протегна крака под масичката. Джейк напъха език в устата й. Тя задърпа долнището на пижамата му. Връзките се разтвориха и тя започна да ги свлича надолу, докато не усети кожата му върху своята — гладка и твърда.

Устните му изоставиха устата й. Целуна я по брадичката и отстрани по врата. Ръцете му я обхождаха и прегръщаха. Усети как се плъзгат от раменете й надолу, обгръщат дупето й, после — пак тръгват нагоре.

Избягваха да я докосват по гърба.

Като го хвана нежно за косата, Алисън отдръпна главата му и се взря в очите.

— Ти никога не ме докосваш… там.

Той леко вдигна вежди.

— Където беше то — поясни тя.

— Май си права — съгласи се той.

Алисън усети как пенисът му, опрян в коляното й, се сви.

— Отвращава ли те?

— Господи — не. Нищо, свързано с теб не ме отвращава.

— То все пак бе в мен.

— Сега вече в теб няма нищо от него. Гледах как лекарят почиства раната и…

— Но се страхуваш да ме докоснеш там.

— Не е вярно!

— Да не би да мислиш, че ще прихванеш нещо от него?

— Не. Просто не искам да те боли.

— Мястото вече зарасна. Остана само белега.

— Искаш да го докосна ли?

— Не, ако ти не искаш.

— Не става въпрос за това — промълви той, но изглеждаше нещастен.

— Тогава за какво става дума?

— Аз съм този, който ти го стори. Аз те наръгах, разрязах те. Нараних те и, когато видя белега или го докосна, все се сещам как потръпна и заби нокти в дървения под. Все се сещам колко те нараних.

— Искаш да кажеш, че става въпрос за вина? Единствено за вина?

— Горе-долу така може да се формулира.

— По дяволите! Та ти ми спаси живота — Алисън долепи буза до неговата и силно се притисна. — Понякога разглеждам белега в огледалото, Джейк. Той е от изключително значение за мен. Ти ме разряза и изтръгна кошмара от мен.

Треперещите пръсти на Джейк докоснаха белега от раната по гърба на Алисън. Нежно се плъзнаха по цялата му дължина. Усещането от досега я погъделичка и тя се изви.

— Боли ли те? — попита той.

— Не. А това?

Джейк простена.

— Хайде да престанем да си говорим такива неща — предложи Алисън. — Пуканките изстиват, а и ни предстои да изгледаме два филма.

— А аз какво съм? Предстоящата награда? — попита Джейк.

Тя се засмя и преметна крак върху бедрото му.

Richard Laymon

Flesh, 1987

Издание:

Ричард Леймън. Плът

Американска. Първо издание

Превод: Ивайла Божанова

ИК Аполо прес, София, 1995

ISBN: 954-825-125-6

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36361

Последна корекция: 2 април 2016 в 10:20

Алюзия с произведението на Д. Кийтс La belle dame sans merci. — Бел.пр.