Ричард Леймън - Плът

Очите сякаш се взираха в нея и като че ли я желаеха.

Кожата на Алисън настръхна. Тя се поогледа. Разтворената риза висеше на едното й рамо. Никога не се бе чувствала така гола, изложена на показ, уязвима. Копнееше да може да закопчае ризата и до постави ръце между краката си, но стоеше без да помръдва, хваната за парапета на стълбата.

Съществото се протегна напред, размота се и половината от дължината му докосна най-долното стъпало на стълбата. Долният му край го изтласка. След миг цялото чудовище бе върху алуминиевото стъпало.

Изхленчвайки, Алисън пристъпи нагоре.

Колата на Джейк подскочи върху пътя и в следващия миг пред него бе паркингът на ресторанта „Оукуд“. До входната врата имаше паркирана синя кола.

Дано съм навреме! Моля те!

Колата му летеше и се спускаше по лекото нанадолнище към ресторанта.

Дано съм навреме, крещеше съзнанието му. Моля те!

Толкова време му бе отнело! Беше шофирал, колкото се може по-бързо. Пресече кръстовища на червено, префуча покрай знаци „Стоп“ и на два пъти едва успя да избегне катастрофа. И въпреки това бе му трябваше толкова много време!

Пет минути? Не. По-скоро — десет.

О, Господи, моля те! Дано всичко да е наред с нея.

Съществото продължаваше да се изкачва. То идваше.

Алисън се покатери на следващото стъпало, но и то направи същото. И като че ли успяваше с по-голяма лекота да преодолява всяко следващо стъпало.

Алисън бе съвсем близо до площадката на върха на стълбата, стискаше парапета и се взираше между коленете си.

Плачеше. През сълзите й съществото приличаше на злокобно жълтеникаво петно.

То тупна върху следващото стъпало.

Отчаяна, Алисън внимателно пусна парапета и се изправи. Катереше се заднешком като пазеше равновесие с ръце. Едно стъпало, после — още едно. И тогава стъпи на върха на стълбата. Залюля се. Когато люлеенето спря, тя разтвори крака и леко сви колене, за да запази равновесие.

Наведе се и се загледа как съществото се изкачва на стъпалото, където само преди секунди бяха краката й. Още едно и щеше да е на предпоследното стъпало. След това…

Алисън чу шум от двигател на кола.

Кола! Тя идваше насам! Дано!

Някак Джейк се бе досетил… Господи! Дано е Джейк! Ще нахлуе точно навреме и ще свети маслото на гадината.

Изсвириха спирачки.

Ъгълът на стената й пречеше да вижда входната врата.

— ПОМОЩ! — изпищя тя.

След това погледна надолу.

Съществото вече бе на следващото стъпало. Отворът, който можеше да се нарече уста, се затвори и сивкавите му флегматични очи сякаш се взираха между краката й, докато главата му се надигаше.

Алисън скочи.

Ритна с все сила с десния си крак, оттласна се с левия като се надяваше да събори стълбата, и падна. Имаше чувството, че дълго време се спуска надолу. Летеше към тялото на Евън.

Краката й докоснаха пода. Коленете й се свиха. Залитна напред, размаха ръце и падна върху тялото на Евън. Лявата й ръка се плъзна върху кръвта. В момента, в който се просна върху него, нещо тупна на гърба й.

Нещо дълго и гърчещо се.

Хуквайки по стъпалата към верандата, Джейк чу неистов писък.

Отвори вратата с трясък.

След ярката следобедна светлина ресторантът изглеждаше тъмен. Бързо огледа вляво и вдясно. Не видя никого. Само нож, забоден в пода до краката му. Но чу някой да ридае. След това — забързани стъпки.

Обърна се наляво, изваждайки револвера. Алисън се втурна иззад ъгъла. Лицето й бе изкривено от паника. Размахваше отчаяно ръка, сякаш да сграбчи Джейк. Другата й ръка бе вдигната високо, с лакът до ухото й, а дланта — скрита зад гърба. Разтворената риза се вееше като пелерина зад нея.

Джейк се измести встрани, за да успее да мине покрай Алисън, но никой или нещо не се появи зад нея.

— То е върху мен! — изкрещя тя. — В мен!

Тя се завъртя пред Джейк. Дебелото жълтеникаво същество, вкопчило се в гърба й, се вееше наляво-надясно като гротескна опашка.

Джейк пусна револвера. Хвана Алисън за рамото, за да я задържи. С лявата си ръка хвана мятащото се същество и затегли. Ръката му се плъзна по слизестата гърчеща се кожа. Хвана го отново. Като го намота на ръката си, усети как то се напъхва още по-дълбоко в Алисън. Стисна юмрук и дръпна с всички сили. Алисън изпищя от болка и залитна назад. Съществото не се откопчаваше.

— НЕ! — изкрещя Джейк.

Бутна Алисън на пода. Отметна ризата от раменете й и я отблъсна настрани. След това се нахвърли върху гърчещото й се тяло. Сядайки върху дупето й, той измъкна ножа от пода.