Ричард Леймън - Плът

Да — но накъде?

Не искам тя да умре.

Опитай апартамента на Евън.

Той не би я отвел там. Мястото не е достатъчно усамотено за онова, което е намислил.

Да я погълне.

Господи!

Мисли!

Апартаментът отпада. Той би я замъкнал на някое отдалечено място, където няма да се безпокои, че ще го чуят съседи и където ще може тайно да се занимава с нея, без да бъде обезпокояван. Като например — в някое поле или изоставена постройка.

И коя е тази изоставена сграда, тъп задник такъв?

Нищо чудно вече да са там!

Рамото на Евън се забиваше в стомаха на Алисън, докато той бързо изкачваше стъпалата на предната веранда на ресторанта. Спря пред вратата. Едната ръка пусна Алисън, но другата продължи да я стиска като стегната превръзка през коленете и притискаше краката й към тялото му.

Успя да отвори вратата. Вкара Алисън вътре. Вратата се затвори с трясък. Навлезе още няколко крачки, след което се наведе, за да я стовари на пода. Алисън усети как започва да пада. Когато се отдели от раменете му, тя бързо посегна и се вкопчи във врата му. За миг успя да се задържи, но Евън освободи ръката й. Той продължи да стиска краката й, докато гърбът й се удари в пода. Главата й се отметна и се фрасна върху твърдата повърхност.

Евън се наведе над нея. Разкъса ризата, отметна предниците и отстъпи назад. Вторачи се в нея. Устата му бе отворена. Дишаше запъхтяно.

Алисън лежеше зашеметена от удара и едва поемаше дъх. Искаше да се загърне. Не можеше да помръдне ръце.

— Прелестно! — произнесе той. — Хванах те най-после. Красива измамница.

Изведнъж трепна. Стисна очи и сви лице в гримаса. Гърбът му се стегна и той се заизвива, сякаш обладан от небивал екстаз. Гърчеше се и стенеше. Слюнка течеше по брадичката му. Разтърка подутия си пенис през късите панталони.

Алисън гледаше нагоре към него.

Обхванат от безумието си, той не бе на себе си.

Действай сега, мина й през ума. Преди да излезе от това състояние. Помръдни!

Намери сили да се преобърне. Постави смъдящите си ръце и колена на пода и се избута нагоре.

Евън я сграбчи за глезените. Издърпа краката й. Тя се пльосна по корем на пода. Не само че не пусна глезените й, а ги стисна още по-силно и свирепо ги изви. Алисън се обърна по гръб.

— Никъде няма да ходиш. Без теб няма да има никаква веселба.

Той отстъпи крачка назад. Избърса мократа си брадичка с ръка. След това разкопча ризата си. Разтърси рамене и тя се свлече от раменете му на пода.

Вляво от пъпа имаше парче марля, покрита с лейкопласт. Ивица лилава кожа минаваше през стомаха му към гърба.

На кръста му бе закрепен черен калъф. Алисън наблюдаваше как ръката му посяга към него. Той отвори капачето. Измъкна сгъваем нож. Отвори острието. Чу се метално изщракване. Той гледаше Алисън с присвити очи и облиза едната страна на острието.

— Вкусът на Силия ли е това? Да, точно така. Апетитно парче, но бе много крехка.

Той облиза и другата страна на острието.

Клекна и се наведе над Алисън. Тя усети влажното и студено острие върху бедрото си. Той обърна ножа и го отри и от другата страна. Направи рязко движение и я поряза. Тя трепна.

— Ау, нараних ли те? Срамота. Горката Алисън.

Той докосна раната. Махна ръка и от порязаното място заблика кръв. Облиза я и въздъхна.

Алисън усети как кръвта се стича по вътрешната страна на бедрото й.

Евън се изправи. Изкриви устни, метна зад гърба си ножа, който тупна на пода.

— Ще има предостатъчно време за това после — обясни той. — Сега трябва да те прободем с нещо друго.

Разкопча колана. Освободи копчето на късите панталони и смъкна ципа. Панталоните се свлякоха около глезените. Носеше червени слипове. Предницата им бе подута от ерекцията. Прокара палци по ластика около бедрата.

Алисън ритна с крак и го уцели по пищяла, Евън залитна назад. Размаха ръце и краката му се оплетоха в панталоните. Започна да пада.

Алисън се преобърна. Оттласна се от пода и застана на ръце и колене. Залитайки, се изправи. Пред нея беше плотът на бара. Хвана се за ръба, за да се изправи. Извърна се. Евън се бе освободил от панталоните. Беше приведен. В следващия миг се устреми към нея.

Алисън се дръпна надясно. Пред нея бе трапезарията. В другия край на дългото голо пространство имаше прозорец. Да скочи през стъклото? Това може да я убие. Но по-добре прозорецът, отколкото Евън. Но е прекалено далеч. Евън бе вече доста близо — стъпваше и дишаше тежко.

Тя сви зад ъгъла.

За миг успя да види голямата купчина на пода: кофи, парцали, сандъче за инструменти, прахосмукачка, подвижна стълба. В този миг трябваше да съобрази дали може да прескочи предметите.