Ричард Леймън - Плът

Евън я удари.

Главата му се заби в задника й. Ръцете му обвиха бедрата й. Плонжиращият му удар я накара да залитне напред и надолу.

Извика, когато тялото й се строполи на пода. Две кофи се преобърнаха. Едната остана под бедрото й. Другата я притискаше в корема. Ръбовете на сандъчето с инструменти се забиха в гърдите й. Лявата й гърда бе вътре в сандъчето, притисната към студена стомана.

Евън се надигна. Задърпа я за глезените. Докато ръбът на сандъчето жулеше долната страна на гърдата й, тя прегърна сандъчето с лявата си ръка. Влачеше се по пода.

Евън спря да я тегли. Хвана я за бедрата. Ръмжащ от усилието или от гняв, той я откъсна от сандъчето, завъртя я настрани и я бутна на пода. Падайки, Алисън прегърна корема си и извърна лице от линолеума. Ударът не бе толкова силен, колкото очакваше.

Няколко мига нищо не се случи. Алисън лежеше и дишаше тежко.

Евън бе наблизо. Но тя трябваше да извърне лице, за да го види.

Чу го да се приближава.

Ръката му я сграбчи за дясното рамо. Другата ръка се вкопчи в дясното бедро. Задърпаха Алисън. Тя се претърколи настрани, след това — по гръб. Ръцете продължиха да я преобръщат, да дърпат нейните ръце, притиснати към корема й, докато тя се озова легнала на лявата си страна, с лице към Евън. Той бе клекнал гол на пода. Бе се вторачил в гърдите й, а не в дясната й ръка, стискаща голяма отвертка, която издърпа от кутията с инструменти.

Тя замахна към него.

Уцели го под гръдната кост. Проникна дълбоко. Силата на удара го запрати назад. Със свити колене той остана за миг загледан в тавана с безизразни очи. Устата му бе зяпнала от агонията, в която изпадна. Издаваше кратки, накъсани звуци и се опитваше да си поеме дъх. Треперещата му ръка започна да дърпа отвертката. Острието поддаде и се заизмъква, макар да оставаше все още дълбоко в него. С резки движения той започна да върти отвертката наляво-надясно. Докато изтегли цялото острие от гърдите си, тялото му залитна, петите се забиха в пода и задникът му се вдигна във въздуха.

Докато гледаше гърчовете му, Алисън бе започнала да се надига. Беше все още на пода с лице към него, облегната на скованата си ръка и със свити крака, когато Евън се освободи от отвертката и се метна към нея, за да я похлупи. Тя се отмести. Евън се стовари на пода. Острието на отвертката се заби в дървото на сантиметър от бедрото й.

Все така седнала, Алисън продължи да се отдръпва. Като се обърна, тя запълзя към сандъчето с инструменти. През рамо наблюдаваше Евън и видя как той изтегли отвертката от пода. Лежеше по корем, а тялото му потръпваше.

Тя взе чук от сандъчето.

Евън все още се гърчеше на пода.

Допълзя обратно до него. Потреперващите му ръце и крака все още бяха на пода, но той като че ли се готвеше да се изправи.

— Не се надигай! — заповяда Алисън като едва дишаше. Вдигна чука над главата му. — Не мърдай или ще размажа проклетия ти череп.

Взря се в подутината, която вървеше през корема към гърба му. Кожата по гръбнака, чак до врата, бе надигната с най-малко два-три сантиметра.

Съществото е, помисли си Алисън.

Сети се за предупрежденията на Джейк.

Ако Евън умре, то ще излезе.

И ще тръгне към мен.

Е, той не е мъртъв още.

Отвертката се строполи на пода. Той се опита да я хване, но пръстите му трепнаха и тя се изтъркаля.

Алисън се изправи на крака. Трепереше. Коленете й всеки момент щяха да се подгънат. Тръгна да пада и със залитащи крачки успя да се насочи към стълбата, пусна чука и се задържа за едно от стъпалата.

Евън продължаваше да се гърчи на пода, но вече не толкова силно.

Ще трябва да заобиколи тялото му, за да стигне до входната врата. Той вече не бе в състояние да я спре. Пусна се от стълбата, направи една-единствена крачка и замръзна на място, защото от врата на Евън бликна кръв.

Съществото се подаде от окървавения отвор и изпълзя от Евън. Плъзна се по ключицата му, стигна до пода и се отправи към краката на Алисън.

Тя отстъпи назад. Удари се в бояджийската стълба. Покачи се на първото стъпало. Хвана се за страничните пръчки с две ръце и продължи да се катери. Стълбата се заклати. Беше преминала само две стъпала, когато съществото стигна до подножието на стълбата. Вторачена в чудовището, тя изкачи още едно стъпало и остана там. Едва дишаше.

Съществото бавно се сви на кълбо.

Приличаше на змия, но със слизестата си вълнообразна кожа повече й напомняше на половинметрово черво. Където нямаше кръв от Евън, то бе жълтеникаво и набраздено с вени. Единият край на съществото се надигна от средата на кълбото — не приличаше на глава, а по-скоро на отвор. Градински маркуч със зъби. Отворът се затвори и Алисън видя безжизнени очни сфери.