Ричард Леймън - Плът

— В мивките?

— Да!

— Ами май не бива да му позволявам да те води повече на кино без мен.

— Няма вече без теб.

Алисън затвори книгата.

— Най-добре да поспиш сега. Трябва да ставаме рано, за да ходим в зоологическата градина.

— Мислиш ли, че ще видим Невестулката?

— Човек никога не е сигурен какво ще направят Невестулките — отвърна Алисън и започна да прибира книжката на полицата.

В това време Кими се мушна между чаршафите.

Алисън я дозави и приклекна до леглото. Кими постави Клу върху завивките.

— Ще си кажеш ли молитвата? — попита Алисън.

— Не — отвърна Кими ухилена. — Ти го направи. С онази — страшната.

— Може би е по-добре да е някоя по-традиционна. Не искам да имам разлагащо влияние върху теб.

— Искам страшната — настоя Кими.

— Добре — съгласи се Алисън.

Тя затвори очи, постави ръце на тила си и се облегна на дюшека.

— От страшилища, и чудовища, и дългокраки зверове, ти, Господи, избави ни.

— Добре звучи — похвали я Кими.

— Приятни сънища — каза Алисън и се надигна да става.

— Забрави да ме целунеш за лека нощ.

Алисън се наведе над Кими. Ръчичките на момичето се обвиха около врата й и я придърпаха в силна прегръдка. При демонстрираната сила Алисън очакваше смазваща целувка. Но устните на Кими докоснаха нейните с такава нежност, че сълзи бликнаха от очите й.

— Ще се видим сутринта, мило — обеща тя и се изправи.

— И да не забравиш да ми заделиш от пуканките.

— В никакъв случай. Да ти пусна ли плоча?

— От втората страна.

Алисън нагласи плочата и включи стереоуредбата. Затъмни лампата на нощното шкафче на Кими, обърна се и видя, че Клу, притиснат към врата на Кими, е добре завит, а момиченцето плътно е прегърнала Куки — чудовището. Излезе от стаята.

Още от входа на дневната видя Джейк, разположил се на дивана. Огромна купа пуканки стоеше на възглавницата до него. На масичката до коленете му имаше две чаши кока-кола. Вместо да седне при него, тя отиде в кухнята. Извади една от купичките за овесените ядки на Кими от шкафа. На нея бяха изрисувани кучето Снупи и стопанина му Чарли Браун. Отнесе я в дневната, наведе се над огромната купа и започна да загребва с шепи.

— Божичко, добре те е тренирала — обади се Джейк.

— Дадох честна дума — поясни Алисън.

Отнесе купичката обратно в кухнята, постави я на полицата и се върна при Джейк.

Горещо й беше с халата. Джейк я наблюдаваше, докато го сваля. Беше облечена с червена жарсена нощница, купена същия ден от универсалния магазин.

— Харесва ли ти? — попита тя и се завъртя пред него.

— Хубава е. Но май се прибързах към синята ти нощница.

— На мен ми навява лоши спомени.

— А на мен — не.

— Тогава ще я слагам от време на време.

Тя вдигна купата с пуканки и се настани до Джейк. Нощницата й беше прекалено къса. Усети тапицерията на дивана върху голата си кожа. Стомахът й се сви. За момент си припомни седалката в колата на Евън и ризата, която бе прекалено къса, за да покрие дупето й.

— Какво има? — попита разтревожено Джейк.

Той бързо забелязваше промените в настроението й.

— Сетих се нещо.

— Съжалявам.

Тя се усмихна.

— Не си виновен.

— Не ми е приятно да те виждам разстроена.

— Знам — увери го тя. Постави купата с пуканки в скута си. Усещаше топлината й върху голите си бедра. — Но изглеждаш така отчаян, когато ме съжаляваш. Ето, хапни си пуканки.

Той бръкна в купата и награби цяла шепа.

— Какво взе от видеотеката за тази вечер?

— „Празникът на Вси Светии“ и „И хълмовете имат очи“.

— Чудесно!

— Бас държа, че вече си ги гледала.

— Разбира се.

— Във видеотеките предлагат и комедии — отбеляза Джейк.

— Да, но те не са толкова забавни.

Джейк се ухили, поклати глава, взе пуканки и ги напъха в устата си.

— Удивително е — отбеляза той. — Наистина ли можеш да гледаш такива неща, и то след всичко, което ти се случи?

— Филмите са на ужким.

— А аз очаквах, че от такива филми ще те побият тръпки.

— Така е. Понякога става така. Но и от доста други неща ме побиват тръпки. Та ние сме заедно едва от три седмици.

— Три великолепни седмици — уточни Джейк.

— Да.

Тя се загледа как Джейк отново нпълни устата си с пуканки. Напълни си шепата, налапа пуканките и изпищя:

— О-о-о.

Джейк я погледна загрижено.

— Прекалено горещи са за ядене — обясни тя.

Сега той изглеждаше наистина озадачен.

Алисън вдигна купата от скута си, наведе се и я постави върху масичката.