Ричард Леймън - Плът

След близо час във ваната, Алисън се почувства малко по-добре. Топлата вода бе отпуснала напрегнатите й мускули, но не бе успяла ни най-малко да премахне психическото й напрежение и онази студенина, която сякаш сковаваше вътрешностите й.

Ех, само да имаше начин да изключи съзнанието си.

Или да превключи на друг канал. Да се отърве от кошмарните видения, където главните роли изпълняваха Роланд, Хелън, Силия, мъртвият полицай и Евън. Да се настрои на канал Джейк. Тази програма беше приятна, понякога вълнуваща. А от всички останали я болеше.

Алисън излезе от ваната и остави водата да се стича по нея, преди да се избърше с меката хавлия.

Всичко щеше да е много по-добре, ако можеше да избегне срещата с Евън.

Трябва да отидеш. Трябва да сложиш точка.

Нямам дрехи.

На Алисън й трябваше това оправдание, но имаше предостатъчно време, за да обмисли проблема и да намери разрешение.

Метна влажния пешкир на пръта и излезе от банята. Въздухът в коридора беше хладен. Прозорецът в стаята на Джейк беше отворен. Нахлуваше приятен ветрец.

Отиде до вградения гардероб, извади карирана риза и я нахлузи. Закопчана, тя приличаше на рокля. Да, бе къса, свободно падаща рокля, но трябваше да се задоволи и с нея. Нави ръкавите. След това намери колан и го препаса през кръста.

От вътрешната страна на гардероба на Джейк имаше голямо огледало.

Ризата не приличаше много на рокля. Изглеждаше като мъжка риза. Придърпа я и понареди гънките така, че да падат по-равномерно.

Върна се в банята и изми зъбите си като сложи пастата на Джейк върху палеца.

Най-накрая отиде в кухнята. На стената до телефона имаше тефтер и химикалка. Откъсна един лист и го отнесе до масата.

— Ето го — отсече Сам.

Сърцето на Джейк заби лудо.

— Сигурна ли си?

— Добре ги видях и двамата. Нямам никакво съмнение. Точно този помагаше на Роланд да влезе в колата.

Тя плъзна пръст по страницата със снимките и спря под името.

— Евън Форбс.

Изхвърленото гадже на Алисън. Мъжът от фотографиите на таблото й за съобщения.

Няма защо да се безпокоиш, уверяваше се Джейк. Те са се разделили.

Но тя бе споменала, че трябва да му се обади. Да му каже, че е жива и здрава.

Ами ако спомене къде е?

— Трябва да използвам телефона ви.

— Заповядайте.

Джейк набра собствения си номер. Чуваше как се звъни.

Хайде, вдигни го. Хайде Алисън. Отговори на проклетия телефон!

Чу го как звъни петнадесет пъти, преди да затвори.

— Имате ли телефонен указател?

Сам бързо излезе от стаята. Също така бързо се върна и връчи дебелата книга на Джейк.

Той запрелиства страниците. Името на Форбс фигурираше. Джейк разпозна адреса. Бе жилищната сграда, пред която снощи откри паркираната кола на Роланд. Вече бе обходил кооперацията и бе звънял по звънците.

— Благодаря ти, Сам.

И хукна.

Изрита вратата. Тя изпука и се отбори.

Върху килима в краката му имаше ивица засъхнала кръв.

Алисън прекоси г-образния паркинг пред бара на Уоли като се озърташе за колата на Евън. Нямаше я. Не беше паркирана и на улицата.

Беше напуснала къщата в един часа, за да разполага с половин час, през който да стигне до бара. Макар да не носеше часовник, прецени, че не е вървяла повече от петнадесет-двадесет минути и че е подранила.

За да остане колкото се може по-незабелязана, тя излезе от паркинга и се отправи към бряста в една от страничните улички. Тревата беше мека и хладна под босите й крака. Усещането от сянката на дървото беше прекрасно. Облегна се на дънера и си пое дълбоко въздух. Трепереше доста.

Виждаше как краката й треперят. Те бяха пред нея — с плътно прилепнали колене, за да я придържат към дървото. Бедрата й бяха плътно едно до друго. От ръба на ризата до коленете мускулите й потръпваха. Докато наблюдаваше треперенето, част от задната страна на ризата бе повдигната от повей на вятъра. Придърпа я надолу и задържа една от предниците, за да не се вдигне. През плата ръцете й усещаха тръпките, които преминаваха през тялото й.

Просто се успокой, повтаряше си тя. Няма причина да си толкова нервна. Ще си поговоря с Евън. Това е. Не е като да отивам на зъболекар и да ми вадят зъб без упойка.

Евън може вече да е вътре. Може и той да е дошъл пеша. Мога да стоя тук цял час и да се притеснявам, докато той е вътре и пие, защото мисли, че съм му вързала тенекия.

Да, ама аз няма да вляза. Достатъчно лошо беше, че се наложи да стигна дотук облечена — по-скоро разсъблечена — по този начин. Слава Богу, че поне не налетях на познати.