Ричард Леймън - Плът

— И той ли е участвал в убийствата?

— Съмнявам се. Но Роланд… бе заразноболен. Трябва да открия този мъж, преди да предаде инфекцията на някого.

— Ако имах студентския фотоалбум…

— Нямате ли го?

— Опасявам се, че не.

— Тук ли сте известно време?

— Ще се навъртам наоколо.

— Връщам се след петнадесет минути.

Професор Тил не отвори вратата. Затова Джейк мина встрани и чевръсто се изкачи по стълбите. Скъса полицейската лента, извади инструментите си за отваряне на врати и влезе.

Сигурно и трите момичета разполагат със студентския фотоалбум, помисли си той. Но се сети, че при бързия оглед на къщата снощи зърна цяла стена с книги в таванската стая. Вероятно това е стаята на Алисън. Тя спомена, че хукнала надолу по стълбите, за да предупреди Хелън.

Стъпил на горната площадка, Джейк хвърли поглед към разхвърляното легло. Тук е станало насилието. Тук тя се е събудила и се е борила с Роланд. Тук щяха да намерят обезобразеното й тяло, ако… О, прекрасно се бе справила. Трудно му бе да повярва, че същото момиче, което бе заварил свито до леглото си днес сутринта, може да е достатъчно диво, за да нанесе толкова силни поражения на някого.

Чантата й лежеше на пода в краката на Джейк. Би трябвало да й я занеса. Както и дрехи.

Имаше захвърлени дрехи на пода до чантата: бели маратонки и три четвърти чорапи, смачкана синя блуза, сутиен с прозрачни чашки, бели къси панталони — с бикините все още в тях, сякаш е съблякла и двете наведнъж.

Джейк вдигна чантата и остана загледан в дрехите. Само преди десет минути бе при Сам. Беше я изненадал почти без дрехи — само по сутиен и препаска. Но тя не бе му въздействала така, както разхвърляните по пода дрехи на Алисън.

За Бога, не е време да се възбуждаш, скастри се той.

Неохотно отмести поглед. Отиде до леглото, постави чантата отгоре и затърси по полиците. След секунди откри три студентски годишни фотоалбума — тънки томчета, които стърчаха със сантиметри над останалите. Измъкна ги. На корицата на всеки бе отбелязана годината. Най-новият бе за миналата година. Джейк се намръщи. Трябваше му тазгодишното издание. След това си даде сметка, че вероятно още не е излязло.

Дано този тип да се е записал миналата година, помисли си той.

Метна книгите върху леглото.

Падна на колене и затършува под леглото. Откри куфар и го издърпа.

Не бива да правиш това, каза си той. Трябва да отнесеш албумите на Сам.

Нужна ми е само минутка. Ако ли не, трябва специално да се връщам тук.

Просто ти се иска да разгледаш нещата й, нашепваше гласче вътре в него. Това не му се понрави особено.

Отнесе куфара до шкафа на Алисън. Сложи го легнал на пода и го отвори.

В най-горното чекмедже имаше нощници, пликчета и сутиени. Сграбчи няколко чифта бикини, като се стараеше да не мисли за тях, и бързо ги тикна в куфара. Изкушаваше се да не й вземе сутиени — изпита известна гузност, но отдели два в куфара. В следващото чекмедже откри чорапи, чорапогащници и комбинезони. Взе чорапи. Имаше фланелки, тениски, маратонки и гащеризон в следващото чекмедже. Взе тениска, червени шорти и гащеризона. В най-долното чекмедже откри пуловери. Не им обърна внимание.

От гардероба подбра рокля без ръкави, две блузи и чифт избелели дънки. След това се върна към купчината дрехи на пода. Искаше му се да я види по късите бели панталони. Вдигна ги и ги разтърси, докато пликчетата не изпаднаха през единия крачол. Загледа се как се спускат към пода. Чувстваше се горд, че не ги докосна. С късите панталони в едната ръка той взе някакви обувки и се върна при куфара.

Дали ще се нуждае от нещо друго, зачуди се той и огледа стаята.

Видя таблото за съобщения на стената над бюрото. По краищата бяха втъкнати снимки.

Няма да има нужда от тях, реши Джейк. Тръгвай.

Но искаше да ги види. Да види Алисън.

Пристъпи до бюрото. На повечето от тях Алисън беше с някакъв млад мъж. Все един и същ. На една от снимките той я люлееше на люлка. На друга двамата седяха върху одеяло под сянката на дърво. На трета се целуваха.

Стомахът на Джейк се сви.

Мъжът беше привлекателен, макар и с очила, и изглеждаше във форма.

Така ти се пада като си вреш носа, където не ти е работа, помисли си Джейк.

Почувства се по-добре обаче, когато се сети, че Алисън бе споменала за скъсването с гаджето си снощи.

Този тип е бил изхвърлен.

Слава Богу!

Джейк вдигна куфара, взе чантата на Алисън и студентските справочници и бързо се втурна надолу.