Ричард Леймън - Плът

Изглеждаше безсмислено да продължава, но Джейк не се отказа.

Беше обиколил всички апартаменти на жилищните сгради от едната страна на улицата с изключение на кооперацията на ъгъла. Едва ли някой толкова далеч от местопроизшествието е забелязал нещо. Но по-добре да провери, преди да пресече и да започне с блоковете от другата страна.

Никой не отвори от първите два апартамента на приземния етаж. При третия — отвътре дочу музика.

Звънна.

Отвори жена към тридесетте. Беше висока колкото Джейк — с хавлиена диадема в черните си коси, с гъсти, почти сключени вежди, с изпъкнали скули, плътни устни, изтеглена напред брадичка и широки рамене. Гърдите й опъваха плата на горнището на бикините, което приличаше на две завързани носни кърпи. Коремът й бе с тен, плосък и по него имаше няколко капчици пот. Бедрата й бяха широки колкото раменете. Вместо панталони носеше нещо, което напомни на Джейк за пиратска препаска — черна ивица, която висеше между краката й и черен сатенен триъгълник, но недостатъчно голям, така че напълно да прикрие обезкосмените й интимни части.

— Извинете за безпокойството — започна Джейк. — От полицията съм.

Разтвори портфейла си, за да покаже документите си.

Тя погледна значката, но не се загледа в картата за самоличност. Изтри с език потта в крайчето на устата.

— Влизайте вътре, че ще се разтопите от жегата — покани го тя.

Той влезе. Независимо от работещия вентилатор и отворените прозорци горещината вътре като че ли бе по-ужасна, отколкото навън. Жената се обърна и Джейк я проследи как отива до стереоуредбата. Тънката черна ивица се впиваше между бузите на задника й. Докато вървеше, те се поклащаха.

Изглеждаше така нехайна за облеклото си, сякаш бе облечена в костюм от три части. На Джейк му се щеше тя да се наметне с нещо.

Жената намали звука и се е обърна към него:

— Искате ли леден чай?

— Не, благодаря.

— Аз съм Сам. Саманта Съмърс. Може би знаете.

Джейк поклати глава.

— Джейк Кори — представи се той. — Провеждам разпитвания из квартала заради снощния инцидент.

— Значи не сте тук, за да ме арестувате, а?

— За какво?

Плътните й устни се извиха в усмивка.

— Не бих могла да знам. Може би, защото корумпирам неопетненото съзнание на малолетните?

— Доста ли прегрешения имате в тази насока?

— Някои така разправят. Преподавателка по философия съм в университета.

Джейк си помисли, че се шегува. След това му мина през ума — защо аз навремето нямах такава преподавателка.

— Може и да се запиша за вашия курс.

— Направете го. Ще ви помогна да отворите съзнанието си за неразрешимото.

— Мога да мина и без неразрешимото.

Сам седна на килима пред него. Легна, пъхна ръце под главата си и започна да прави коремни упражнения. Краката й бяха разтворени. Докосваше коляно с лакътя на противоположната ръка, лягаше, издигаше се нагоре и докосваше другото коляно.

— С какво мога да ви помогна? — осведоми се тя, без да прекъсва заниманието си.

Можете да ми помогнете като престанете да правите упражнения, помисли си Джейк.

— Видяхте ли този студент вчера? — попита той.

Задържа снимката на Роланд над коленете й, докато тя легна и стана три пъти. Постара се да фиксира погледа си върху гърба на фотографията.

— Дракула — отсече тя.

— Може и да се е мислел за него. Мъртъв е.

Сам спря. Взе снимката от Джейк и кръстоса крака по турски.

— Мъртъв?

— Знаем, че е убил поне двама души. Може и да са повече. Когато го открих снощи, беше мъртъв.

— Да, видях го. Някъде към един часа. А може да е било и два.

— Сигурна ли сте?

— Не е човек, който лесно ще забравя. Лазеше ми по нервите, докато вървеше по петите ми из студентското градче. Името му е нещо като Рупърт или…

— Роланд. Къде го видяхте?

— Тичах навън. Пробягвам по осем километра всяка вечер.

— В един часа? — учуди се Джейк.

— Обичам нощта.

— Той къде беше?

— В края на улицата. Някакъв младеж му помагаше да влезе в колата си.

Думите се забиха като удар в корема на Джейк.

— Изглеждаше доста зле. Реших, че е пиян. Често виждам подобни неща наоколо. Студентите като че ли не издържат много на алкохол.

— И някой е бил с него? Знаете ли кой?

Гъстите й вежди се свъсиха.

— Не знам как се казва. Но знам, че е последна година в курса по английски и преподава в университета.

— Знаете ли къде живее?

Сам поклати глава. Върна снимката на Джейк.

— Трябва да го открия веднага. Спешно е.