Ричард Леймън - Плът

Но дори в този час барът на Уоли вероятно бе претъпкан със студенти и нямаше начин Алисън да не познава мнозина от тях.

Сякаш да докаже верността на съжденията й, едно комби намали при входа на паркинга и се приготви да завие. Зърна Тери Уедърс на мястото до шофьора. За щастие той гледаше в другата посока. Алисън бързо се дръпна встрани и застана зад дървото.

Трябваше да остана в дома на Джейк. Това трябваше да направя.

Чу как колата мина по чакъла и спря. Вратите се отвориха шумно. Чу отдалечаващите се стъпки, след това — шума от друга приближаваща се кола. Рязко изви глава наляво. По улицата се задаваше синята Гранада на Евън.

Сви към бордюра пред нея и спря. Като се наведе през седалката, Евън отвори вратата.

— Подранила си — отбеляза той.

Като държеше с две ръце долния край на ризата, тя се качи в колата. Тапицерията на колата пареше голото й дупе. Надигна се и втъкна ризата под седалището си. Избягваше да погледне Евън.

— С какво си се облякла?

— С единственото, което успях да намеря.

— Какво е това? Мъжка риза?

Тя се обърна към Евън. Косата му беше сресана. Беше облечен заради жегата с шарена риза, къси бели панталони и сандали. Изглеждаше чудесно, като се изключи пожълтялата му кожа и кървясалите очи. Очите му блестяха трескаво. На Алисън не й хареса начина, по който се взряха над очилата и я изучаваха.

— Какво? Ще ме снимаш ли?

— Бих пийнал нещо — промърмори той.

— Нека останем тук. Наистина не ми се влиза вътре. Ще е шумно и…

— Не си ли гладна?

— Все ще се намери някой да ме пита за снощи. Нали каза, че са съобщили по радиото?

— Ужасно е било снощи — отбеляза той и огледа лицето й. — Бая си пострадала.

— Така е.

— Но въпреки това изглеждаш страхотно.

— Сигурно.

— Така е. Синината не може да скрие красотата на такова нежно цвете.

— Благодаря.

— Хайде поне да си вземем нещо за ядене. Може да отидем до някой авторесторант и така няма да се притесняваш, че ще срещнеш познати.

— Не може ли просто да си поговорим тук?

— Умирам от глад, Ал. Честна дума. Не съм ял цял ден — усмихна й се тъжно. — Не ми беше до ядене. Но сега вече съм по-спокоен. След като ти си тук. Имам чувството, че съм се върнал от гроба.

— Добре. Да отидем до някой авторесторант — съгласи се неохотно Алисън.

— Чудесно — зарадва се той и подкара колата.

Веригата на входната врата не беше сложена. Джейк влезе, но усети отсъствието на Алисън.

Викаше я по име, докато бързо обхождаше стаите. В банята намери хавлията си и нощницата й, закачени на куките. В кухнята завари бележка. Беше на масата, прегъната надве, за да стои изправена.

Скъпи Джейк,

Налага се да изляза за малко, за да се видя със старото си гадже. Знам, че трябва да стоя тук, но той настоява да ме види.

Убедена съм, че всичко ще е наред, тъй като срещата ни е в бара на Уоли. Наоколо ще е фрашкано с народ. Така че моля те, не се тревожи.

Вероятно ще съм се върнала, преди да прочетеш тази бележка. Но реших да я оставя за всеки случай, ако например се върнеш по-рано и се зачудиш къде съм.

Моля те, не се притеснявай.

Ще се върна, колкото се може по-бързо.

Това е нещо, което просто трябва да направя.

Изтръпнали скован от ужас, Джейк вдигна слушалката на телефона и набра „Услуги“. Дадоха му номера на бара на Уоли и той звънна. Помоли да извикат Алисън Сандърс.

— Май я няма — осведоми го някакъв глас след доста време.

Затвори телефона и хукна към колата.

Бележката не уточняваше в колко часа се бе отправила към заведението на Уоли. Може да е било само преди минути. Може да са минали часове. Ако е тръгнала пеша, вероятно още е на път. Джейк се постара да си представи откъде е минала. Огледа тротоарите за пешеходци.

Ами ако Евън е дошъл да я вземе, мина му през ума. Не, бележката казваше, че ще се срещне с него при Уоли. Значи е тръгнала пеша. Освен ако някоя приятелка не я е откарала. Точно така. Обадила се е на момичето, помолила я е да й донесе дрехи и да я откара до бара. Приятелката сигурно ще реши да остане с нея.

Алисън не беше в заведението на Уоли.

Е, значи още не е стигнала.

Господи, дано е така!

Може и да е била вече там и да си е тръгнала. В момента вероятно е на път за вкъщи.

Глупави надежди. Евън е с онова изчадие в гърба си и няма да допусне Алисън да се измъкне.

Ами ако не е отишла на среща с Евън?

С него е. Но може съществото да не се е настанило в него.

Тогава от какво беше кръвта по пода в апартамента му? Полумъртъв, Роланд вероятно е успял да се добере със сетни сили до вратата на Евън. Когато Евън е отворил, съществото е изскочило от корема на Роланд и се е загнездило в Евън. Взело е ситуацията под контрол и е накарало Евън да завлече мъртвия или умиращ Роланд до фолксвагена. Сам ги е видяла и е решила, че Роланд е пиян.