Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Уилър още не можеше да се съвземе от преживяванията в Хонконг и организмът му бе произвел твърде много адреналин. Чувстваше се изтощен, а мислите му бяха объркани.

Рик Верба бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади документа, който бяха взели от Пагодата на червеното цвете, и го сложи на бюрото.

— Как да потвърдим подписите, по дяволите? — попита той.

— Ти си го задържал? Мислех, че трябваше да предадеш всичко на лейтенант Милър — каза Таниша.

— Този случай е наш. Каубоите от Паркър Сентър няма да се оправят в лабиринта в Китайския квартал. Е, как да докажем автентичността на документа?

— Направи фотокопие и аз ще го изпратя по факса на Уилард Викърс — каза Уилър. — Той ще удостовери подписите.

Таниша кимна и му се усмихна, после се прозя и добави:

— Извинете.

— Прибери се вкъщи да поспиш — рече Рик Верба.

— Мисля, че тя не трябва да си отива вкъщи. Аз също. Откакто кацнахме тук, направиха два опита да ни убият — обади се Уилър. — И докато още говорим по този въпрос, как са разбрали бандитите от „Бамбуковия дракон“, че ще бъдем в онова кафене? Как, по дяволите, ни намериха там?

— Уместен въпрос — отбеляза Таниша и кимна.

— Може да са ви проследили от гара Юг — предположи Верба.

— Само ако са имали хеликоптер — възрази тя. — Взехме всички необходими предпазни мерки. Никой не ни следеше.

— Тогава не знам — рече капитанът.

— Ти каза ли на някого? — попита го Таниша.

— Не. Дойдох направо от къщи.

Тримата се умълчаха.

— Може ли да са сложили проследяващи устройства в колата ви? Или в багажа, или в дрехите ви? — попита Верба.

— Възможно е — отговори Таниша.

— Добре. Ще проверим всичките ви вещи и ягуара — реши капитанът. — Ако са чисти, не знам какво да ви кажа.

Излязоха от кабинета на Рик Верба и Таниша видя Ал Катсукура.

— Добре ли си? — попита я японецът.

— Да. Благодаря, че попита. Как върви разследването на убийството на Рей?

— Стигнах до задънена улица. Докладът си стои в папката. Между другото, върнаха ме в Бреговата охрана. Ще патрулирам, за да следя за нелегални имигранти. Операция „Сух док“.

— Какво е това, по дяволите?

— Някакъв китаец в Марина дел Рей се опитал да наеме „Хорнблоуър“, един от онези увеселителни кораби, които можеш да вземеш за сватбено тържество или служебно празненство. Само че поискал да я заредят с гориво за петдесет километра. На служителя от компанията му се сторило, че това е странно желание. Помислил, че може би искат яхтата за някаква сделка с наркотици, и ни се обади. Изпратихме там детектив под прикритие. Включихме се в играта. Изглежда ще използват „Хорнблоуър“, за да прекарат нелегални имигранти от кораба-майка до брега. Само че този път най-сетне убедих Верба да играе хитро. Ще бъдем готови да ги проследим чак до крайния каналджия. Ще спипаме цялата мрежа.

— Добре сте го намислили — рече Таниша и пак се прозя.

Ченгетата претърсиха с детектори багажа, дрехите им и колата, но не намериха подслушвателни устройства. Таниша и Уилър наблюдаваха операцията.

— Трябва да отидем някъде, където няма да ни убият — каза той.

— В къщата на баба ми — предложи Таниша. — Тя живее там с племенниците ми. Намира се на юг от Креншо. Не е най-красивият квартал в Лос Анджелис, но местните бандити не пускат там други гангстери.

— Съгласен съм, стига да има мека възглавница и тъмна стая.

— Тогава да вървим.

Двамата се качиха в ягуара и напуснаха безопасността на паркинга. Уилър потегли по магистралата, но вместо да се отправи на юг, зави на запад, към Бел Еър. Таниша го погледна учудено.

— Първо трябва да се отбия на едно място — каза той.

Лиз Касиди стоеше във фоайето на къщата на Прескот в Бел Еър и гледаше свирепо Таниша. Уилър най-сетне излезе от кабинета на брат си, понесъл десетия том на „История на Калифорния“ от Джон Стодард.

— Къде ще я носиш? — попита снаха му.

— Ще върна книгата, Лиз. Обещавам.

— Липсваше ни на погребението на Прескот.

Гласът й звучеше сприхаво.

— Съжалявам.

— Забавлявате ли се с твоята приятелка полицайката? — студено попита тя. — Успяхте ли вече да опетните доброто име на Прескот?

— Съжалявам, Лиз. Знам, че няма да разбереш какво се опитвам да направя. И не очаквам да го сториш.

Таниша усети, че започва семеен скандал.

— Много добре, Уилър — рече Лиз с пронизителен глас, който изпълни помещението. — Всичко ми е ясно. Прескот се опита да ти помогне. Да обясни на майка ти безсмисления ти начин на живот. Защитаваше те, когато никой друг не беше на твоя страна, а в замяна ти си решил да разрушиш представата за него. Ти си най-жалкото човешко същество, който съм виждала.