— Това някой от тайните агенти ли е? — изкрещя единият.
— С ягуар? Да не си се побъркал? — отговори другият.
Двамата се приготвиха да стрелят, когато ягуарът зави наляво по Седемдесет и седма улица, разби преградите и барикадите и тресейки се спря на паркинга.
Двамата полицаи насочиха оръжията и хукнаха към червения ягуар.
— Излезте от колата с вдигнати ръце! — извикаха те.
— Детектив Уилямс от отдел „Азиатска престъпност“. Аз съм ченге — викна в отговор Таниша и показа значката си през прозореца.
— Да не сте откачили? Пристигате тук с гръм и трясък и без никакво предизвестие — каза единият полицай.
Сетне двете ченгета отстъпиха назад и без да свалят оръжията, им заповядаха да слязат от колата.
30.
Ако има четири крака и не е маса, можеш да го изядеш
Елън Мин седеше в малката стая, където се намираше телефонната централа на отдел „Азиатска престъпност“ и слушаше разговора, който току-що бе прехвърлила в дома на капитан Рик Верба. Обаждаше се Таниша Уилямс. Беше два часът след полунощ. Елън осъществи връзката, събуди ядосания капитан и му каза, че случаят е спешен, после не прекъсна линията и чу как чернокожата детективка накратко описа какво й се бе случило по пътя от летището. Таниша добави, че в момента се намира в Южния централен район и трябва незабавно да види капитан Верба.
— Господи, Таниша, не знаеш ли колко е часът, по дяволите? — попита Рик Верба. Беше сънен и ядосан, защото го бяха събудили по никое време. — Може да са се опитвали да откраднат колата. Нали каза, че си била в нов ягуар?
Елън се заслуша, когато Таниша заговори бавно, наблягайки на всяка дума:
— Не беше опит за кражба на кола, капитане. Това е нещо голямо. Много по-голямо от всичко, върху което сме работили. Почакай, докато прочетеш документа, който взехме от централата на триадата в Хонконг.
Верба се съгласи да стане, но не пожела да отиде чак в Южния централен район посред нощ.
— Ще се срещнем след половин час в кафенето на „Уестин“ — каза той.
„Уестин“ беше петнайсететажен хотел на Хил стрийт, посещаван предимно от бизнесмени азиатци. Ченгетата от отдел „Азиатска престъпност“ редовно се отбиваха там след работа.
— Капитане, не мисля…
— Виж какво, Таниша, затънала си до гушата в неприятности. — Верба явно се бе разсънил, защото гласът му стана по-силен. — Детективите от Отдела за вътрешно разследване прегледаха заявлението ти за Полицейската академия. Ти ми каза, че имаш семейни проблеми в Кливланд. Според тях ти нямаш роднини там. Те мислят, че се криеш от тях, защото си виновна. Откровено казано, аз съм на същото мнение. Ще се видим след половин час в „Уестин“.
Верба затвори.
Елън Мин прекъсна линията и застана неподвижно. Тя беше трийсет и шест годишна, изящна и с екзотични азиатски черти. Живееше в Съединените щати едва от четири години. Беше израснала в Шанхай. Омъжи се на петнайсет години и роди две деца. Съпругът й почина от дизентерия, а децата й избягаха в Щатите. За да осигури пътуването им, Елън лично гарантира огромната сума, която поиска триадата „Чин Ло“. Тя беше учителка, но я уволниха. За да плати за пътуването на децата си, бе принудена да танцува в нощните клубове на триадата в Хонконг. След три години на голи танци и проституция най-сетне спечели благоразположението на влиятелен главорез на триадата, който й уреди да замине при сина си и дъщеря си в Лос Анджелис.
Елън се отърва от танците в нощните клубове, като си намери работа като учителка. Бързо усвояваше чуждите езици и скоро научи английски. Но семейството й още дължеше огромни суми на „Чин Ло“ и живееха в мизерия, за да изплатят дълга си. Уличната банда „Бамбуковия дракон“ прибираше всичко, което децата й изкарваха в ресторанта в Китайския квартал, както и учителската й заплата. Живееха с онова, което успяваха да откраднат. От дните на детството й в Шанхай гладът я преследваше като ненаситно куче. Жителите на град Кантон имаха поговорка за глада: „Ако лети във въздуха и не е самолет, ако плува в морето и не е подводница и ако има четири крака и не е маса, можеш да го изядеш“.
Животът й в Америка изглеждаше безнадежден, но един следобед „Змийската глава“ в Лос Анджелис й се обади и поиска да се срещнат. Елън се уплаши да не накарат нея или дъщеря й отново да станат танцьорки или проститутки.
Но „Змийската глава“ пожела друго.
— Има работа за човек, който говори китайските диалекти — каза й. — Колко диалекта знаеш?
Читать дальше