Стивън Канел - Да яхнеш Змията

В Лос Анджелис беше необичайно горещо за сезона. Сухоземния дракон усещаше пустинната жега във вятъра, който духаше от паркинга, разпръскваше листа и развяваше полите на жените.

Той пристъпи напред, докато оглеждаше пътниците, минаващи през митническите и имиграционните власти: китайски бизнесмени, които носеха компютрите и чантите си, възрастни китайки, които бутаха колички, натоварени с куфари и кашони. И тогава ги видя.

Мъжът беше по-едър, отколкото Сухоземния дракон очакваше — беше над метър и осемдесет. Движеше се с атлетична грациозност и гангстерът реши да не рискува с него. Жената беше красива негърка. Кожата й беше с цвят на какао. Тя вървеше предпазливо и оглеждаше тълпата, сякаш очакваше неприятности. Сухоземния дракон погледна бдителния Бял вълк, който също бе разпознал двойката.

Синьото куче се бе облегнал на перилата и не внимаваше, а зяпаше едно момиче, което стоеше до павилиона за вестници и списания. Сухоземния дракон бързо се приближи до братовчед си и го тупна по гърба. Лък У се обърна и го погледна със зли и жестоки очи. Синьото куче може и да беше разсеян и безотговорен, но беше склонен към насилие и убийства.

— Пристигнаха — каза той на родния си фукиенизийски.

Двамата тръгнаха към тротоара навън. Сухоземния дракон извади радиопредавателя си и нареди на бойците си да бъдат готови. Той наблюдаваше с интерес как двете мишени излязоха от сградата на летището и се отправиха към паркинга. Сухоземния дракон, Белия вълк и Синьото куче ги последваха, без да са сигурни накъде са се насочили. После хубавият мъж и чернокожата влязоха в паркинга на „Юнайтед Еърлайнс“ и се приближиха до червен ягуар ХК8. Колата беше покрита с прах и сякаш бе стояла там най-малко седмица.

— Паркинга на „Юнайтед Еърлайнс“, червен ягуар. Тръгвайте — заповяда на фукиенизийски Сухоземния дракон.

Така и не се научи да говори на мандарински. Беше му невъзможно да разбере новия задължителен език на родината си.

Тримата вървяха на известно разстояние от двамата американци, които се качиха в ягуара и потеглиха. Членовете на тонгата се разделиха. Синьото куче и Белия вълк се качиха в зелен форд, където ги чакаше друг гангстер от бандата. Синьото куче седна зад волана. Сухоземния дракон се настани в бял фиат при двама млади стрелци. Поеха след червения ягуар, който излезе от района на летището и се отправи към Сан Диего по магистрала 405. Във всяка кола имаше по две руски щурмови пушки и бандитите от „Бамбуковия дракон“ бяха облечени в бронирани жилетки.

Цял следобед бяха репетирали и знаеха какво точно трябва да направят. Щом излезеха от района на летището, Сухоземния дракон щеше да избере подходящо място и да даде сигнал по радиопредавателя. Белият фиат щеше да се изпречи пред ягуара и да го принуди да спре. Зеленият форд щеше да затвори пътя му отзад. Щяха да обкръжат жертвите и да открият автоматичен огън. После Сухоземния дракон щеше да седне зад волана на ягуара и за секунди да го закара в гаража до централата на „Чин Ло“ в Китайския квартал. Трябваше да търси документ, написан на мандарински китайски на оризова хартия. Тъй като Сухоземния дракон не разбираше мандарински, беше му подробно обяснено какво представлява документът. Текстът беше две страници и най-отдолу имаше печат — лъскав червен квадрат с лабиринт от йероглифи вътре. Щом се скриеха на безопасно място в гаража, гангстерите щяха да претърсят ягуара и труповете и да вземат онова, което американците бяха откраднали от Пагодата на червеното цвете в Хонконг. Сухоземния дракон щеше да получи почести за смелостта си, да бъде награден и да спечели голямо влияние…

Само че не стана точно така, както го бяха запланували.

Таниша провери глока, сложи нов пълнител и се обърна да погледне през задното стъкло. Видя белия фиат, който ги преследваше, а после и зеления форд, опитващ се да ги настигне. Тя извади клетъчния си телефон и го включи, но не чу сигнал. Батериите се бяха изтощили.

— Къде е телефонът на колата? — попита тя.

— В багажника. Винаги го заключвам там, когато оставя колата на летището.

Таниша видя как двата автомобила преминаха в другата лента, за да карат след тях.

— Как не ги видях на летището? — зачуди се тя. — Следят ни. Две коли, пълни с бандити. На следващото кръстовище завий на юг. Тръгни по Манчестър авеню. Разклонът е след около три километра.

— Искаш да ги закараш в Уотс?

— Влезем ли в Южния централен район, ще се случат три хубави неща.