Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Всъщност не знам почти нищо — обясни Уилър. — Те бяха във водата и ние ги спасихме. Казаха ни, че отишли да ловят риба, а някой нападнал яхтата им и я откраднал. И двамата били простреляни. Извадихме ги от водата и ги докарахме тук. Това е всичко.

Жандармът трескаво записваше в бележника си.

— Пирати — безучастно отбеляза той.

И тъй като Уилър и Чонси нямаха какво повече да добавят, той стигна до извода, че разпитът е приключил, и затвори бележника.

Жандармът ги качи в колата си и бавно подкара по калдъръмените улици на Макао. На няколко пъти беше принуден да спре заради парада. Обясни им, че това е празникът на нашия господар Пасос и из града разнасят подобие на лика на Исус на разпятието. Празникът нямал голямо религиозно значение за населението, състоящо се предимно от китайци, но бил традиция от 1549 година, когато португалците основали Макао.

Пристигнаха в болницата в единайсет. Джулиан лежеше на операционната маса от един час. Жандармът взе показанията на Таниша. Раната й беше почистена и превързана и й дадоха антибиотици срещу инфекция. Тя им каза, че пътувала с яхтата на Джулиан и е била ранена от пирати, докато скачала във водата.

Уилър и Чонси седяха в чакалнята и прелистваха страниците на португалските списания, които не можеха да четат.

Накрая Чонси каза:

— Скоро трябва да заминете. Много е важно да изнесете документа от Макао. Тук ще изчезне и повече никой няма да го види.

Уилър кимна. Извади документа от джоба си и отново го погледна. Сложните китайски йероглифи върху нежната оризова хартия нашепваха злини. Текстът беше художествено оформен и изпълваше две страници. Той се вторачи в подписа на Чен Бода.

По обяд Таниша се присъедини към тях. Тя вървеше с престорена скованост. Тримата отидоха в кафенето на болницата и си поръчаха пържоли и пържени картофи.

Докато се хранеха, решиха, че след като разберат какво е състоянието на Джулиан, Таниша и Уилър ще отидат на летището в Макао и ще се качат на първия самолет за Лос Анджелис. Митническите и имиграционните власти още не ги бяха разпитвали поради необичайните обстоятелства около пристигането им. Уилър се надяваше, че няма да им създадат проблем и когато заминават.

В два часа следобед лекарят китаец ги намери в чакалнята. Щом видя лицето му, Уилър разбра, че новината не е добра.

— Англичанинът почина — каза лекарят на кантонезийски, обръщайки се към Чонси. — Съжалявам, но беше загубил твърде много кръв. Не можахме да го спасим.

Той си тръгна и Чонси им преведе думите му.

Тримата седяха в студената чакалня, всеки потънал в мисли за инспектора с херувимското лице. Уилър се запита кога и как ще свърши всичко това. Първо бе умрял Прескот, после Анджела, Рей Фонг, партньорът на Таниша, тримата китайци в дома на Прескот, двама, от които самият той застреля, съпругата на Чонси, Джони Куонг, а сега и Джулиан. Кой знае още колко души са били убити в престрелката в централата на триадата? И всички по един или друг начин бяха загинали заради документа, който държеше в ръката си.

Уилър и Таниша не срещнаха никакви трудности да си купят билети за самолета, но трябваше да покажат паспортите си и да запазят места на истинските си имена. Настаниха се на места 10-А и 10-Б в първа класа на полет 821 на „Американ Еърлайнс“. Уилър знаеше, че е глупаво да се отпуска, но имаше чувството, че са на американска територия. Двамата седяха мълчаливо и напрегнато очакваха всеки момент цял взвод на полицията в Макао да нахлуе на борда, да ги арестува и да ги предаде на китайското посолство.

В пет часа следобед най-сетне самолетът излетя. Уилър и Таниша се хванаха за ръце, за да си пожелаят късмет.

След престрелката в Града на върбите вече никой не поставяте под съмнение лоялността на Фу Хай. Превързаха раната му и на другия ден го приеха в „Чин Ло“. Облечен в новата си червена мантия, той застана на източната порта на Пагодата и положи усилия да не показва болката си, докато окачваха неговия Син фенер — символ, че е член на триадата.

Сетне трябваше да изживее символична смърт и да се прероди като герой на „Чин Ло“.

Господаря на тамяна размаха над главата му Меча на лоялността и справедливостта и Фу Хай падна на колене. Господаря на тамяна застана пред олтара, а старейшините на триадата изслушаха разказа на Братството за множеството добродетели на Фу Хай. Бялото ветрило описа героичната борба на Фу Хай и раната, която бе получил по време на доблестния си опит да отбранява Пагодата на червеното цвете. Фу Хай стана. Дадоха му купа с вода и Церемонията с измиването на лицето, символизираща душевната му чистота, започна.