Стивън Канел - Мошеникът

Томи разби ключалката на аварийния изход и двамата с Тексако влязоха в тъмната сграда. Кухненският асансьор стоеше в шахтата си и когато отвориха вратичката, те видяха, че старото въже е протрито и оплетено в паяжини. Томи лесно поправи малката кутия. Седна на металната платформа и подпря брадичката си на коленете. Приличаше на дете психопат. Тексако дръпна въжето, повдигайки асансьора четири-пет метра и изпробвайки здравината му. Сетне продължи да вдига. Когато грамадната тежка платформа стигна до седмия етаж, челото и мускулестите му ръце бяха облени в пот. По дланите му се образуваха мехури. Хрумна му, че ще направи огромна услуга на човечеството, ако пусне въжето и пребие дребния сицилиански маниак. Но Тексако нямаше достатъчно смелост за това. Пък и знаеше, че Томи ще оцелее и ще го убива сантиметър по сантиметър, както бе обещал.

На четиринайсетия етаж Томи бавно и безшумно отвори вратата на кухненския асансьор. Не видя никой и се вмъкна в коридора. Сградата миришеше на плесен. Таванът бе украсен с орнаменти, а мокетът на зелени и червени шарки — избелял. Двамата полицаи тихо разговаряха зад ъгъла. Томи се приближи до килера и влезе вътре. Искаше да се вслуша в звуците, за да определи колко човека има на етажа. Застинал неподвижно сред парцалите и шишетата с лизол, Томи чакаше търпеливо. Наслаждаваше се на нахлуването с взлом. За него да убива беше блажено преживяване, съперничещо на секса. Не бързаше да свършва. Някъде иззвъня телефон, после се чу плисък на вода в тоалетна. След като внимателно се вслуша в шумовете и сподавените гласове, той реши, че в ъгловия апартамент има две жени, а пред асансьора — двама мъже. Останалата част на етажа изглеждаше тиха. Безлюдните стаи сякаш му говореха. Предположи, че прокурорката бе избрала четиринайсетия етаж, защото там явно не живееше никой друг. Томи погледна към открехнатата врата през процепа на килера. В десет часа оттам излезе една красива жена. Той я познаваше. Виктория Харт. Преди да се качи в асансьора, тя се посмя с ченгетата. Вратите се затвориха. Щеше да бъде по-лесно, отколкото предполагаше.

Томи се измъкна от килера и тръгна към двамата пазача, които гледаха нещо в таблоида „Стар“. Той извади 9-милиметровия зигзауер със заглушител и го хвана в дясната си ръка. В лявата държеше 9-милиметров сребристочерен израелски „Дезърт Уор Игъл“. Любимите му пистолети. Германците и евреите правеха най-добрите оръжия. Това беше една ирония, която напълно му убягваше.

— Добър вечер, господа. Пак ли ще се жени Лиз Тейлър?

Ченгетата скочиха и се хванаха за кобурите, но се втрещиха, когато видяха, че Томи държи две 9-милиметрови оръдия със заглушители. Мръднеха ли, бяха на микросекунда от смъртта.

— Какво… — започна Тони Короло, стъписан, че Томи е успял да се промъкне зад гърба им.

— Какъв ти беше въпросът, скапаняко? — равнодушно попита сицилианецът.

Полицаите го погледнаха и разбраха, че няма да имат възможност да извадят пистолетите.

— Искам да отидете до асансьора и да застанете там с ръце на вратата. Ти, кестенявия, натисни копчето и повикай асансьора.

— Какво ще правиш? — колебливо попита Короло.

— Ще се повеселим. Ще бъде много забавно…

Асансьорът пристигна и Томи нареди на Манинг да натисне бутона за петнайсетия етаж. Боби изпълни заповедта му и Томи размаха оръжията си към тях.

— Добре. А сега пак отворете вратите. Да видим какво има вътре.

Двете ченгета се поколебаха, затова той зареди зигзауера. Те се уплашиха, пъхнаха пръсти между вратите на асансьора и ги отвориха. Сетне погледнаха надолу в зейналата черна паст на шахтата.

— Какво виждаш там, полицай? — ухили се Томи.

— Нищо — отговори Тони Короло, чудейки се дали да скочи, да се хване за кабела, да се спусне долу и да избяга, преди онзи тип да е натиснал спусъка.

— Нищо ли? Я погледни пак. Там долу е зоната на приземяване, момчета. Нулевото ниво. А сега, искам да скочите точно в средата на шахтата. Победителят ще получи парична награда. — Томи наистина започваше да се забавлява. — За мен е дамата, а за вас двамата шахтата.

Без да се колебае, той стреля два пъти — по веднъж с всеки пистолет. Автоматичните оръжия издадоха съскащ звук — все едно човек плюеше семка на плод. Първият куршум запрати Боби Манинг в мрака. Ченгето се блъсна в отсрещната стена, разпръсквайки струя артериална кръв във въздуха и по тухлените стени на шахтата. После тихо падна долу. Дланите и подметките на обувките му оставиха дири като ленти, докато летеше към тъмната бездна. Другият куршум уцели Тони Короло в стомаха. Той политна към шахтата, но успя да се хване за металния кабел. От огромната рана в корема му рукна кръв. Короло извади служебния си револвер и висейки на една ръка, се опита да се прицели в Томи, но въжето започна да му се изплъзва и се наложи да пусне оръжието, за да се хване и с другата ръка. Погледите им се срещнаха. Тялото на Боби Манинг тупна на дъното на шахтата. Звукът беше притъпен — сякаш снежна топка удари тухлена стена.