Стивън Канел - Мошеникът

— Но защо ви е целофановият газ? Защо не използвате обикновени тежести?

— Защото когато започнеш да печелиш, онези от казиното стават много нервни и освен че проверяват заровете, изпращат управителя да стои до масата и да наблюдава какво става. Ако печелиш твърде много, той ще пусне заровете в чаша с вода. Претърколят ли се, ще разбере, че имат тежести, и с теб е свършено. Целофановият газ се нагрява и охлажда бързо. Когато управителят пусне заровете във водата, това вещество отново става газ и се разпределя равномерно. Така заровете не се преобръщат.

— Хитро.

— За да привлечем вниманието на Томи, трябва да спечелим купчина пари от неговото казино. Желанието ми е да са към два милиона. Затова е нужно да поиграем известно време. Няма да ни попречат, ако не ни хванат да лъжем. Заровете ще ги заблудят.

— Ясно. А за какво е инвалидният стол?

— Ще ти покажа.

Биано стана и отиде в караваната. Виктория и Джон го последваха. Той се качи по стълбичката отзад и развърза брезентовото покривало. После им подаде сгъваем инвалиден стол без седалка и слезе. Носеше нещо, което приличаше на преносима тоалетна с пластмасово легенче.

Виктория се ухили глуповато. Главата й още беше замаяна от шампанското.

Биано прикрепи тоалетната на мястото на седалката на инвалидния стол и я погледна.

— Това ще бъде работното място на Дъфи Припадъка. Той ще играе на зарове. Аз ще го докарам със стола и ще разсейвам служителите на казиното. Щом свие заровете, Дъфи ще ги пусне между краката си в тоалетната. В същото време ще ги подмени с фалшивите. Отначало ще губим и крупието няма да си направи труда да ги провери. Никога не проверяват заровете на губещите. Ще ги преброят едва когато дойде шефът на смяната, и ще намерят нашите, но след като няма да имат тежести, вероятно само ще напишат доклад за нередности и няма да ни направят нищо. Наблюдавайки чрез камерите, нито управителят, нито шефът на смяната ще забележат подмяната. Дъфи е истински магьосник. За един час ще ни снабди с дванайсет чифта от техните зарове. — Биано обърна стола и й показа специалната картечна лента, инсталирана под всяка облегалка за ръце, където се пускаха заровете. — Пълните с газ зарове ще бъдат тук. Ако иска седмица, Дъфи изважда единица от тази страна и шестица от другата и ги задържа в ръката си, после им духа, за да се затопли газа и да се втвърди. В същото време ще пусне заровете от масата в преносимата тоалетна.

— Превърнали сте го в цяла наука — отбеляза Виктория.

— Това не е наука — ухили се Биано, — а изкуство.

Докато разговаряха, един чисто нов червен шевролет мина под свода на „Сенчест отдих“ и спря до караваната. Зад волана седеше едно от най-необикновените същества, които Виктория бе виждала. Жената имаше дълги, буйни гарвановочерни коси и бяла като слонова кост кожа. Зелените й очи искряха. Слезе от колата, но не каза нищо. Пищните й форми преливаха от тесните, цепнати на коленете джинси. Беше по къса тясна фланелка с деколте и гърдите й изпъкваха. Не приличаха на силиконови. Освен всички тези изумителни физически качества у жената имаше и нещо друго, неосезаемо — някаква тлееща, спотайваща се сексуалност, която изсмукваше кислорода от района. Виктория имаше опит в това отношение, но веднага разбра, че не може да се сравнява с Дамата купа.

— Чух, че търсите стръв за набелязаната мишена — каза тя и прегърна Джон, но само погледна Биано. Държаха се на разстояние. Между тях имаше някакво напрежение. — Как сте?

— Добре — отговори Биано. — Виждам, че годината е била успешна за теб.

В забележката му имаше студенина, която стресна Виктория.

— Съжалявам, ако още си ядосан, Биано. Мислех, че просто се забавляваме.

— Да. Предполагам, че беше така.

— Искам да помогна. Не ме отблъсквай.

— Знаеш, че става дума за Томи Рина.

— Ще си сложа вазелин в носа, за да не усещам миризмата му. Ще омотая онова дребно лайно. — После изведнъж тя се обърна към Виктория и протегна ръка. — Здрасти. Аз съм Дакота Бейтс.

Ръкуваха се. Виктория беше метър седемдесет и три, но Дакота беше по-висока от нея. Имаше размерите на момиче от шоубизнеса.

— Да влезем вътре — предложи Биано и всички се качиха в караваната.

Парите още бяха на масата. Дакота ги погледна.

— Джон каза, че си намислил да наемеш голям офис в Сан Франциско. Мислиш ли, че парите ще са достатъчно? — попита тя.

— Стига да внимаваме. Тези ще ни трябват за подготовка на терена и за да наемем канцеларии. Утре Виктория, Джон и аз ще отлетим за Сан Франциско. Ние ще вземем стотина хиляди, а ти — другите петдесет и ще се качиш на самолета за Бахамските острови. Там ще се срещнеш с Дъфи Припадъка. Ще се видим след два дни. Един от нас трябва да занесе финансовия справочник в кредитния отдел на казиното.