Стивън Канел - Мошеникът

— Искам да видя записите от фоайето от четиринайсет часа вчера и от девет тази сутрин — изръмжа Томи.

— Не трябва да си тук — повтори С. Бартли, като се потеше и нагласяше очилата си, които ударът на Томи бе изкривил на заострения му нос.

— Не те чух добре. Май рече, че не трябвало да съм тук. За твое добро се надявам, че не си казал това.

— Томи, аз…

— Аз плащам наем на това шибано място заради бижутерския си магазин. И за какво? Току-що ме измамиха. Искам да видя видео записите. Веднага.

Той се насочи към дребния мъж, който бързо отстъпи назад и започна да кима. Главата му подскачаше на тънкия като молив врат — досущ кукла на предното стъкло на кола.

— Добре, добре. Сега ще ги взема, Томи.

С. Бартли се приближи до лавиците и извади четирите записа, които Томи искаше, после сложи една от касетите във видеото. Томи го изблъска с лакът, грабна дистанционното управление и прегледа кадрите, търсейки някой с каубойска шапка. Накрая го видя — едър тип с яке с ресни. Вървеше из фоайето с някаква проститутка. Часът беше 14:35. Томи не познаваше каубоя, но в проститутката имаше нещо познато. Май не я беше чукал. Щеше да си спомни, защото тя беше красавица. И все пак му се струваше, че я познава.

— Знам онази кучка отнякъде — каза той.

Маймунският му мозък се мъчеше да установи връзката. Извади касетата и пусна другата. Започна да я превърта, докато съзря един бял нисан, който спря пред хотела. Часът беше 14:15. От колата слязоха трима човека. Единият беше възрастен мъж. Влезе в хотела. Широкополата шапка пак скриваше лицето на каубоя, но този път Томи видя добре момичето в миниполата. Натисна паузата и се сети, че това беше проститутката, с която се бе сблъскал на входа на тоалетната. Изведнъж го осени прозрение…

— Да ме вземат дяволите! — изумен възкликна той.

— Познаваш ли я? — попита С. Бартли. Изгаряше от нетърпение Томи да се разкара от стаята му.

— Това е Вики Лисицата, преоблечена като проститутка. Шибаната кучка, която искаше да осъди Джо.

Мафиотът грабна касетите и тръгна към вратата.

— Не можеш да ги вземеш — възпротиви се С. Бартли. — Шефът на смяната трябва да се разписва за всичките на всеки двайсет и четири часа…

Но Томи Рина вече беше излязъл.

Обади се от фоайето на брат си и му разказа за перлата, за видео касетите, за Виктория Харт и за каубоя. Джо Рина посрещна информацията с мъртвешко мълчание.

— Чуваш ли какво ти казвам, Джо? Онази кучка ни измами със сто бона.

— Тук става нещо друго, Томи — спокойно отбеляза Джо. Никога не позволяваше гласът да издаде чувствата му.

— Тя открадна от нас сто хиляди. Казах ти, че трябва да я блъсне кола.

— Томи, когато наличните факти не се вместват в параметрите на здравия разум, обикновено липсва част от уравнението. Няма логика един прокурор да краде пари от наш магазин. Това означава, че става дума за нещо друго. Освен ако не си се припознал.

— Тя беше, Джо. Гледам я по новините, откакто те обвиниха. Нека да я очистя. Това е лудост. Не можем да й позволим да се гаври с нас.

— Ще изпратя Тексако да работи с теб. През това време потърси името й във всички пристигащи и излитащи самолети. Питър ще се заеме с тази задача. Да видим с кого пътува госпожица Харт и да разберем кой е каубоят, после ще решим какъв да бъде следващият ни ход.

Томи беше отчаян.

— Трябва да се освободим от нея.

— Не прави нищо, докато не ти кажа — рече Джо и затвори.

Томи се прибра в мансардата си в хотел „Игнейшъс“. Калиопа държеше два самолетни билета за Бахамските острови. Току-що ги бяха донесли със специална доставка.

— Виж какво спечелих! — гордо извести тя, когато той влезе намръщен. — Досетих се, че Таня Тъкър изпълнява песента „Рози с дълги дръжки“ и хоп — награда. Какъв късмет, нали?

Томи не я слушаше. Започна да се обажда на приятели от други хотели в Атлантик Сити, за да провери дали Виктория Харт се е регистрирала там.

— Спечелих два билета до Насо! — изписука Калиопа с надеждата, че той ще прояви интерес към вълненията й.

— В момента не мога да замина.

— Е, аз пък искам да отида — сприхаво отговори тя. — Билетите са си мои и важат само до два дни.

— Виж какво, по-нататък ще ти купя други билети или ще отидем в „Залива на сабите“ със самолета на Джо. На кого му пука за някакви си безплатни билети? Имам работа. Направили са удар в бижутерския ми магазин. Знаеш ли какво означава това? Всички знаят, че мястото е мое. Ще започна да губя клиенти.