Стивън Канел - Работилницата на дявола

— Трябва да говоря с нея, Карл. Ти си взел показанията й. Трябва да ми кажеш къде е.

— Не извършвам такива услуги.

— Не искам нищо друго, освен да знам къде е. Хайде, длъжник си ми. Ако не бяхме предотвратили взривяването на Белия влак, сградата на ФБР щеше да е пълна с мъртви агенти и ти вероятно щеше да си един от тях.

Карл пое дълбоко въздух и каза:

— Стейси Ричардсън е в частна клиника в Роузмънт. Не знам адреса, но няма начин да не я забележиш на околовръстното шосе. Има пет сгради и кула в средата.

Прилича на гигантска скулптура на среден пръст, насочен към града, и затова е любимото ми място. Стейси Ричардсън е в стая номер 606 под името Лора Кендъл.

— Благодаря.

Карл Брил стана, приближи се до вратата, после се обърна.

— Хей, Крис, чувал ли си израза „Внимавай какво си пожелаваш“?

— Какво означава това?

— Тя хич не изглежда добре — отговори Брил и излезе от стаята.

Крис взе такси и каза на шофьора да излезе на околовръстното шосе. Движеха се по огромната магистрала, когато видяха сградата, която сякаш наистина показваше среден пръст на града. Крис я посочи и каза на шофьора да го закара там.

Слезе от таксито, плати и влезе във фоайето, после взе асансьора до шестия етаж и намери стая 606. После отвори вратата.

Сърцето му биеше като обезумяло.

Стейси седеше на голямо кресло до прозореца и гледаше телевизия. Когато той влезе, тя се обърна рязко.

Лицето й беше ужасно обгорено. Дясната й ръка изглеждаше по-къса и беше превързана до рамото. Косата й беше обръсната, за да могат да лекуват изгарянията на главата й.

— Махни се — каза тя. — Отивай си… Моля те. Не ме гледай.

Крис коленичи до нея.

— Недей, моля те — каза тя и се опита да скрие лицето си от него.

Той я прегърна и нежно я притисна до себе си.

— Не ме докосвай!

— Стейси… Стейси… моля те, не прави така. Въпреки факта, че експлозията я бе обезобразила, близостта прогони болката, с която Крис живееше, откакто бяха разделени.

— Не. Моля те, върви си — повтори тя. Очите й се напълниха със сълзи.

— Никога повече няма да си отида. Не мога да те оставя.

Стейси го блъсна.

— Как може да обичаш това? — попита тя и се обърна към него.

— Истинската красота е в душата. Знам колко много обичах Кениди, а накрая цялата беше в тумори. И въпреки това тя беше най-красивият човек, когото познавах… докато не срещнах теб. Само едно нещо може да ме накара да си отида. Погледни ме и ми кажи, че не ме обичаш.

— Моля те, Крис.

— Кажи го.

Тя го погледна и поклати глава.

— Не мога. Но няма да излезе нищо.

— Изживях дните си на златно момче. И нищо не излезе. Обичам те и искам да живея с теб.

Стейси плачеше и едновременно се смееше. Крис я притисна до себе си.

— Лекарите казаха, че след присаждането на кожа и когато косата ми порасне…

— Шшт, това няма значение. Изминах дълъг път. Но още имам много да уча и да преживея. Сигурен съм обаче в едно — оттук започва всичко. Най-после намерих началото.

Stephen J. Cannell

The Devil’s Workshop, 1999

Източник: http://bezmonitor.com

Издание:

РАБОТИЛНИЦАТА НА ДЯВОЛА. 2000. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра. Роман. Превод: [от англ.] Юлия ЧЕРНЕВА [The Devil’s Workshop / Stephen J. CANNELL]. Формат: 20 см. Страници: 319. Цена: 5.99 лв. ISBN: 954-585-114-7.

The Devil’s Workshop

Stephen J. Cannell

William Morrow and Company, Inc., New York

(c) 1999 by Stephen J. Cannell

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/2050

Последна корекция: 5 август 2006 в 19:51

Деформирани клетъчни белтъчини, водещи до невродегенеративни заболявания. — Б. пр.

„И видех, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове“ — Откровението на Йоана 6:8. — Б.пр.

Изчезващо езеро. — Б.пр.

Разстройство на съгласуваните движения на крайниците поради заболяване на периферната или централната нервна система. — Б. пр.

„След това видях: ето, Агнецът стои на планината Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец… и пеят като че ли нова песен… И никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто и четирийсет и четири хиляди… Тия са, които не се оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца, и в устата им мъст се не намери; те са непорочни.“ — Откровението на Йоана 14:1, 14:3, 14:4, 14:5. — Б. пр.