Стивън Канел - Работилницата на дявола

— Как е положението?

— Вече виждам купола на сградата на Конгреса. След минута ще бъдем на разпределителната гара, откъдето ще се прехвърлим на линията „Север-Изток“.

— Добре — каза майор Флин и се свърза с пилотите на двата хеликоптера. — Бял ангел до Въздух едно. След минута ще тръгнем по линията „Север-Изток“. Не сме я проучили предварително, затова внимавайте.

— Прието. Пред нас има две цистерни и два товарни вагона. Всичко изглежда наред, но може би трябва да попиташ началника на местната гара какво има в тях.

— Прието — каза майор Флин, взе клетъчния телефон и се обади на началника на гарата. — Тук е военният Бял влак, превозващ токсични отпадъци. На ваша територия ще се прехвърлим на линията „Север-Изток“.

— Добре. Имате разрешение.

— Искаме информация за страничните коловози в окръг Колумбия, от Саут Капитол Стрийт до река Потомак.

— Добре. Изчакайте малко. Ей сега ще проверя — каза диспечерът и след минута отново се обади. — На седми коловоз има цистерна с бензин „Тексако“. Пълна е до половината. Има и два товарни вагона с фитинги за тръби, и още една цистерна с фосфат на прах.

— Добре. Благодаря. Приближаваме се. Ще ви уведомим, когато излезем от границите на града.

— Благодаря. Ще чакам обаждането ви.

Майор Флин изключи клетъчния телефон и натисна копчето на вътрешната радиосистема на Белия влак.

— Всичко е проверено. Бъдете нащрек. Тръгваме.

Локомотивът увеличи скоростта и се отправи към центъра на Вашингтон, като теглеше двете цистерни със смъртоносни химични и биологични оръжия.

Преди да напуснат Фредерик, Крис и Стейси се обадиха в Националния ситуационен център, откъдето ги свързаха с Бреговата охрана на Бъзардс Пойнт. Бреговата охрана беше федералната агенция, която се занимаваше със съобщения за инциденти и произшествия в крайбрежните води и по железопътните линии. Лейтенант Робърт Маккинли ги изслуша търпеливо, докато му обясняваха какво според тях ще се случи.

Лейтенант Маккинли включи касетофона.

— Имате информация от първа ръка, че ПТВА ще атакува Белия влак, който ще мине през Вашингтон, окръг Колумбия?

— Да — отговори Крис.

Маккинли намери на компютъра рутинния маршрут на Белия влак, който минаваше през Апалачите и отиваше в Тексас. Но информацията не беше осъвременена след дерайлирането в планинския проход. Лейтенантът предположи, че се обажда поредният фанатик на тема ядрени отпадъци, защото мнозина членове на природозащитни организации звъняха, разтревожени от товара на Белия влак.

— Ако не реагирате, може да загинат милиони хора — добави Крис, защото усети, че Маккинли се двоуми.

— Ще направя проверка по оплакването ви. С кого разговарям?

Крис каза името и адреса си.

— Крис Кънингам? Да не сте онзи полузащитник от преди десет години? — попита лейтенантът. Сега беше абсолютно убеден, че го будалкат.

— Вижте какво… Трябва да накарате Бреговата охрана да спре влака преди да е тръгнал по линията „Север-Изток“.

— Благодаря за обаждането. Ще направим проверка — повтори Маккинли и затвори, като си мислеше, че фанатиците, които постоянно протестираха срещу Белия влак, биха направили всичко, за да го спрат.

Застана в средата на кабинета си и се опита да реши как да реагира на предупреждението. Не можеше да го пренебрегне, но от друга страна, не можеше да се отнася с еднаква загриженост към всяко обаждане, инак трябваше да звъни на ФБР по три пъти на ден. Отбеляза си да провери адреса на Кънингам в Пасадина, но стигна до извода, че не е необходимо да вдига шум във ФБР или в Пентагона, тъй като компютърът му показваше, че Белия влак не минава през Вашингтон. За да се застрахова, Маккинли реши да впише обаждането в доклада си за дежурството и да следи движението на Белия влак, докато стигне до Тексас.

Крис и Стейси наеха кола и потеглиха към Вашингтон. Разстоянието беше сто и десет километра, но пътуването им отне само четирийсет и пет минути. Стейси опита да се свърже с Уендъл Кини, но той не отговори. Тя остави съобщение на телефонния му секретар незабавно да й позвъни.

В два следобед, докато се движеха по околовръстното шосе, те чуха бръмченето на два хеликоптера. Крис спря, слезе от колата и погледна нагоре. Шофьорите зад него започнаха да викат и да натискат клаксоните. Той не им обърна внимание, защото видя двата черни „Бел Джет Рейнджър“, които бавно се движеха на запад. После изведнъж хеликоптерите увеличиха скоростта. Крис предположи, че летят над Белия влак, който явно се насочваше към центъра на Вашингтон. Той скочи в колата и настъпи педала за газта.