Чарлс Къминг - По-студената война

- Все имам чувството, че ще заври - каза тя.

Минаха няколко секунди, докато Кел се досети, че има предвид Босфора. Сравнението й беше много уместно. Повърхността на водата сякаш клокочеше от вятъра и пресичащите се течения.

- Ти излизаш ли на разходки с корабче? Баща ти водил ли те е?

- Веднъж - отвърна тя и издиша гъста струя дим, която се огъна пред лицето му и се разтвори във вятъра. - Взехме ферибота за Бююкада. Бил ли си там?

- Не, никога - отвърна Кел.

- Един от островите в Мраморно море. През лятото ходят главно туристи, но баща ми имаше приятел, който живееше там. Американски журналист.

Щом чу думата „американски“, Кел веднага се сети за Чейтър, за Клекнър, за къртицата. Запита се кой ли можеше да е журналистът, когото имаше предвид Рейчъл. Но бързо, като дима, който излизаше от устните й, тя смени темата.

- Защо каза, че е бил добър в работата си? Какво прави един шпионин добър? Защо баща ми да е бил по-добър от когото и да било?

Кел нямаше нищо против да прекара остатъка от следобеда, отговаряйки на въпроса й, защото това бе областта, в която беше най-осведомен. Беше тема, която бе разучавал през по-голямата част от съзнателния си живот. Започна с една проста констатация.

- Ако щеш вярвай, но това е въпрос на почтеност -каза той. - Ако човек е наясно с онова, което желае да постигне, ако се залови обективно и честно с постигането на тази цел, по-вероятно е да успее, отколкото да се провали.

Рейчъл изглеждаше объркана. Не защото не разбираше какво се опитва да й каже Кел, а защото не го приемаше изцяло.

- Живота по принцип ли имаш предвид или шпионажа?

- И двете - отвърна Кел.

- Звучи малко като ония книжлета... как да станем богати за две седмици...

Кел посрещна със смях обидата.

- Много благодаря - каза той, но следващата й забележка го свари неподготвен.

- Да не искаш да кажеш, че баща ми не е бил лъжец?

Трябваше да действа внимателно. Нямаше нищо лошо да изпуши една цигара и да пофлиртува с привлекателна млада жена на брега на Хелеспонт, но тази жена се падаше и дъщеря на човек, който неотдавна бе убит. Кел беше длъжен да пази репутацията на Пол Уолинджър. Каквото и да кажеше на Рейчъл за баща й, тя щеше да го помни, докато е жива.

- Всички лъжем - каза той. - Аз съм лъгал през цялата си кариера. Това е нещо, срещу което и баща ти не е бил имунизиран. Нека си го кажем направо: лъжата и измамата не са нещо толкова необичайно в шпионажа.

Тя отново се намръщи, сякаш Кел се опитваше да се измъкне с увъртане. Той вдигна поглед към къщата, после отново се загледа във водата.

- Архитектите лъжат. Корабните капитани лъжат. Опитвах се да кажа нещо друго. Че ние постигаме най-добрите резултати, като създаваме впечатление за порядъчност. Но това важи за всички човешки отношения, не мислиш ли? А пък моята работа, както и онова, с което се занимаваше баща ти, в крайна сметка опира до изграждането на отношения.

Рейчъл пое дълбоко дим и издиша мълчаливо. На стотина метра от вилата мина двумачтова платноходка. Кел я изпрати с поглед, наслаждавайки се на изопнатите като барабан платна, на бялата пяна от браздата.

- Ненавиждам шпионите - каза тя.

Кел се изсмя, но Рейчъл се беше загледала към отсрещния бряг и не реагира.

- Би ли се пояснила? - каза той.

Не искаше да признае пред себе си, че тази жена, която желаеше, по която вече тайно копнееше, го бе оскърбила умишлено.

- Мисля, че това уби нещо в баща ми - каза тя. -Нещо в него беше повехнало, мъртво. Бях започнала да си мисля, че парче от душата му липсва. Наречи го както искаш. Почтеност. Нежност. Честност.

И Пол го е знаел , помисли си Кел. Припомни си множеството снимки на Андрю в Анкара. Такива на Рейчъл почти липсваха. Пол Уолинджър е бил наясно, че неговата умна, красива, чувствителна дъщеря е прозряла истинската му същност. Знаел е, че е загубил завинаги уважението й.

- Съжалявам да чуя това - отвърна той. - Наистина съжалявам. Надявам се, че няма вечно да мислиш така. Не смятам, че си справедлива към Пол. Той беше способен на голяма доброта. Беше почтен човек. - Кел едва не се задави, защото съзнаваше, че тези думи са изпразнени от смисъл баналности, предназначени да утешат една жена, на която отдавна й бе минало желанието да бъде утешавана с лъжи. Затова опита друг подход. - Онова, което вършим, хората, с които сме длъжни да работим, целите, които се очаква да оправдаваме, всичко това отнема по нещо от нас. Невъзможно е да останем изцяло чисти. Звучи ли ти логично дотук? С други думи, ние сме изцапани от допира си с политическите интриги, със света на тайните. - Още докато го изричаше, Кел усети как в него се надигат аргументи за противното. Пол Уолинджър беше почтен само когато това бе в негов интерес. Когато имаше интерес да бъде безскрупулен, ставаше безскрупулен. -Какъв беше онзи цитат от Ницше? Онзи, който се бие с чудовища, трябва да внимава да не се превърне сам в чудовище...