Джеймс Ролинс - Лабиринтът от кости

Известно време всички мълчаха. Накрая отец Новак заговори.

— Прилича на предупреждение — каза свещеникът. И поклати глава, сякаш не знаеше как да изрази с думи онова, което усеща.

Лена го разбираше. Представлението не приличаше на честване на уменията на племето с копието и сопата. Беше по-скоро нещо брутално и заплашително.

— Не е ваша работа да разрешавате подобни загадки — каза Арно и отново тръгна напред. — Не ви доведохме тук за това.

Поведе ги към отсрещната страна, където имаше тунел, извеждащ от залата с рисунките. Докато минаваха покрай един от изваяните сталагмити, на Лена ѝ се прииска да спре и да го огледа по-добре, да види как древните хора са успели да постигнат подобна илюзия на форма и движение, но Арно ги подкани да побързат.

Вече нямаше никакво осветление и мракът ги обгърна. Лена включи фенера на каската си. Лъчът прониза сенките като копие и тя видя къс тунел, завършващ с порутена стена.

Арно ги поведе по лекия склон нагоре към края на прохода.

— Зазидан е — каза отец Новак, който очевидно бе изненадан не по-малко от нея.

— Не е работа на хората от палеолита — каза Лена и прокара длан по тухлите. — Но зидът е стар.

Райтсън пристъпи напред, наведе се и освети в стената дупка, през която можеше да се провре човек.

— Тунелът продължава още петдесетина метра и свършва при старо срутване. Мисля, че проходът е бил първоначалният вход към пещерната система. Някой явно го е зазидал, за да не може никой да влиза. После някакво земетресение преди векове е запечатало пещерата още по-сигурно.

Лена погледна дупката.

— Едно земетресение я е запечатало, друго я е открило.

— Именно. Заровените тайни имат упорития навик да излизат на светло.

— Какво има зад стената? — попита отец Новак.

— Загадките, които са причината да ви извикаме тук. — Райтсън се изправи и им даде знак да се проврат през дупката.

Изгарящата от любопитство Лена пропълзя първа, следваше лъча на фенера си. Стената беше дебела около две стъпки. От другата страна имаше малка зала, зазидана от всички страни и образуваща нещо като малък параклис.

Отец Новак се изправи до нея и освети тавана, поддържан от две пресичащи се арки.

— Тази архитектура ми е позната. Подобна готическа зидария е била типична за Средните векове.

Лена почти не го чу — вниманието ѝ бе привлечено от една изсечена в скалата ниша. В нея, в плитка вдлъбнатина в пода, лежеше скелет със скръстени на гърдите ръце, ограден от съвършен кръг от камъни. Вътре в кръга около скелета имаше изкусно положени по-малки кости — ребра, кости от китки и пищяли, образуващи сложен дизайн.

— Възможно ли е това да е гроб на някой от хората, зазидали тунела? — попита Новак.

— Ако се съди по тазовата кост, скелетът е на мъж. — Лена се наведе и освети останките от краката до черепа. Искаше ѝ се да има по-добро осветление. — Но вижте черепа и тежките надочни дъги. Ако не се лъжа, това са останки на Homo neanderthalensis.

— Неандерталец?

Тя кимна.

Новак я погледна.

— Чувал съм, че и на други места в Хърватия са откривани подобни останки.

— Точно така. В пещерата Виндия.

Лена започна да разбира защо са я извикали тук. Институтът „Макс Планк“ беше правил ДНК анализ на останките от Виндия. Откритието бе помогнало за съставянето на първия пълен геном на неандерталец.

— Но аз си мислех, че неандерталците не са оставили пещерни рисунки — каза Новак и погледна назад към голямата зала.

— Това е спорно — отвърна тя. — В Испания има една пещера, Ел Кастило. Залите са пълни с изображения — отпечатъци от ръце, рисунки на животни и абстрактни форми. Според датирането е възможно да са оставени от неандерталци. Но това още не е потвърдено, а и вие сте прав относно степента на майсторство тук. Най-красивите петроглифи като онези от Ласко и Шове във Франция са дело на ранния човек. Никой не е откривал подобни сложни и изящни пещерни рисунки, оставени от неандерталци.

„Може би до този момент“.

— Именно затова потърсихме вашата помощ и помощта на колегите ви генетици, доктор Крандъл — каза Арно. — За да разберем дали пещерните обитатели наистина са били неандерталци. И ако са били, може би да открием какво ги е направило толкова различни, такива страстни художници.

Лена насочи лъча на фенера си към гроба и към последното произведение на изкуството — петроглиф, направен от отпечатъци от длани, подредени във формата на звезда. Бяха червеникавокафяви, като засъхнала кръв.