Джеймс Ролинс - Лабиринтът от кости

„Произходът на човешкия разум ли?“

Заинтригуваният Грей искаше да научи повече, но подозираше, че Пейнтър ще си мълчи, докато не получи пълни сведения за проекта.

— Кой ще ходи в Атланта?

— Там е работата… Трябва ми човек, който владее езика на знаците.

Грей се намръщи. Не разбираше защо е необходимо подобно умение, но щом беше изследване върху човешкия разум, Пейнтър със сигурност щеше да прати най-добрите и умни хора на Сигма.

— И кой ще ходи? — отново попита Грей.

Пейнтър само въздъхна.

07:55

— Помислих, че е бременна — каза Джо Ковалски и си представи свирепата физиономия на новата служителка от охраната, която седеше зад бюрото горе. Намуси се и излезе от асансьора в сърцето на Сигма, съпровождан от Монк Кокалис.

— И въпреки това никога не бива да питаш жена кога ще ражда — каза Монк. — Никога. Дори ако си сигурен, че носи тризнаци.

Ковалски се намръщи.

— Стана заради проклетата униформа и големия черен колан. Стори ми се, че всеки момент ще роди, кълна се.

— Имаш късмет, че не те застреля.

„Може би трябваше…“

Тръгнаха по коридора. Сигма заемаше старите бомбоубежища от времето на Втората световна война под Смитсъновия замък. Преди малко, докато се връщаше от кроса си по Алеята, Ковалски се беше опитал да влезе в ролята на мил колега, да покаже интерес към новото попълнение на екипа горе. Естествено, нямаше нищо лошо и в това, че жената беше симпатична, с пълни устни…

— На това му се казва да си изядеш хляба — подметна Монк.

Ковалски изръмжа раздразнено. Нямаше нужда да му напомнят провалите с жените напоследък.

— Хайде стига вече.

Монк сви рамене и прокара длан по голото си теме — вероятно си даде сметка, че е прекалил с шегите. Беше една глава по-нисък от Ковалски и определено не би спечелил нито един конкурс за красота. Но пък Ковалски знаеше, че и самият той съвсем не е чаровник. Не една жена го беше сравнявала с бръсната маймуна — и нищо чудно сравнението да беше направо комплимент.

На вратата, водеща към комуникационния център на Сигма, се появи стройна жена в безупречно тъмносиньо облекло.

— Ето ви и вас — каза Кат и се присъедини към тях.

— Тъкмо отивам в кабинета на директора.

— И какво е това внезапно повикване? — попита Монк и пъхна пръсти между пръстите на жена си, докато вървяха по коридора.

Ковалски забеляза този толкова прост и естествен жест на обич. Жегна го горчива завист, примесена с мъничко надежда.

„Щом този тип може да спечели сърцето на такава жена…“

Но пък Монк компенсираше външния си вид по безброй начини. Той бе бивша зелена барета и можеше да го докаже с белези, а сега работеше като експерт криминалист за Сигма. Много врагове бяха преценили погрешно животинския му външен вид, подценявайки уменията и острия му ум.

Директор Кроу беше казал навремето на Ковалски, че Сигма е получила името си от гръцката буква Σ, която е математическият символ за сума , защото отряд Сигма бил единство на най-добрите способности на човека — комбиниране на мозък и мускули. Това определено пасваше на описанието на Монк Кокалис.

Ковалски зърна отражението си в стъклото на една затворена врата и се запита:

„Тогава какво правя аз тук, по дяволите?“

Докато служеше във флота, така и не се изкачи по-високо от матрос. Дори в Сигма „научното“ му обучение се въртеше около това как да взривява разни неща — не че не му харесваше. Но дълбоко в себе си той знаеше, че когато става въпрос за баланс между мозък и мускули, в неговия случай везните са сериозно наклонени.

— Ще оставя Пейнтър да ви обясни защо ви вика — каза вървящата пред него Кат. — Ние също тъкмо научаваме подробностите.

Ковалски следваше двамата по коридора към кабинета на директора. На двамата с Монк им бе наредено да се върнат, докато заобикаляха мемориала Линкълн при сутрешния си крос. Още бяха по анцузи.

Вратата на директора беше отворена. Самият той седеше на обичайното си място зад затрупаното с папки бюро. Вдигна ръка към тях, без да спира да говори по телефона. Трите стени на кабинета му — освен онази зад него — бяха заети от големи плоски екрани, показващи различни карти, новини и въздушни снимки на някакви планини. Централата на Сигма бе дълбоко под земята, но мониторите служеха на директора като прозорци към света като цяло.

Пейнтър приключи разговора, махна блутут слушалката от ухото си и стана.

— Благодаря, че дойдохте. Изникна случай, който е подходящ за уникалните ви таланти.