Джеймс Ролинс - Лабиринтът от кости

— Мъркане ли чувам под одеялото?

Лена се изкиска, от което и Мария я досмеша.

Одеялото се дръпна и ги лъхна свеж аромат на прасковен сапун. Майка им винаги си миеше ръцете, след като се прибереше.

— Ето ги котенцата ми — каза тя и се отпусна на леглото, очевидно уморена от работата на две места — в магазина за алкохол зад ъгъла вечер и в „Костко“ на другия край на града през деня. Прегърна ги, после нежно подкани Мария да се премести в леглото си.

Мария и Лена прекарваха повечето време сами в апартамента. Детегледачките бяха твърде скъпи. Но те бяха научени след училище да се прибират право вкъщи и да се заключват. Нямаха нищо против — поне не много. Играеха си или гледаха анимационни филмчета.

След като Мария легна в леглото си, майка ѝ я целуна по челото.

— Заспивай, котенцето ми.

Мария се опита да измяука, но вместо това се прозина и се унесе в сън още преди майка ѝ да е затворила вратата.

Силно почукване я върна в настоящето.

Обърна се към прозореца. Джак ѝ махаше, вдигнал края на каишка в другата си ръка.

— Влизай! — каза тя високо.

Опита се да се овладее, да пропъди опасенията си за Лена. Въпреки това споменът ѝ напомни колко бързо може да се промени животът ти, как обичта може да изчезне само за миг. Докато караха втората си година в колежа, една нощ им се обадиха в общежитието. При обир в магазина за алкохол бе загинала майка им.

И останаха само двете.

Мария получи нов остър пристъп на безпокойство.

„Лена, гледай да си добре“.

Баако изсумтя и заподскача. Вълнението му растеше — не толкова от идването на Джак, колкото от онзи, който обикновено съпровождаше студента в края на каишката.

Мария обаче видя, че след студента върви друг мъж, който далеч не бе така добре дошъл. Плешивата глава на директора на полевата станция се появи на прозореца. Вестта за суматохата рано сутрин явно бе извадила д-р Траск от офисите в другия край на кампуса.

Мария се изправи и се приготви за предстоящата конфронтация. Джак влезе пръв, отвори вратата на клетката и освободи подопечния си от ремъка.

Кутрето куинсланд хилър се втурна към Баако и той изсумтя развълнувано. Двамата се затъркаляха по пода. Танго беше на десет месеца, тийнейджър като Баако, със сива козина на петна и черна муцуна. Преди половин година Баако го бе избрал от група кутрета и двамата бързо станаха първи приятели.

Д-р Ленард Траск влезе намръщен.

— Чух, че имало проблем с опитния образец.

— Нищо, с което да не можем да се справим. — Мария посочи радостната среща. — Както виждате.

Траск скръсти ръце на гърдите си, без да обръща внимание на горилата и кучето.

— Четохте препоръките на борда за образеца, когато съзрее. Вече трябваше да сте взели предпазни мерки.

— Да го заключвам в клетка, когато не е под пряко наблюдение.

— Това е за неговата безопасност, както и за безопасността на работещите тук. — Траск махна към Джак. — Ами ако беше счупил прозореца и бе излязъл на свобода?

— Не е достатъчно силен…

— Засега — прекъсна я Траск. — По-добре образецът да свикне да стои в клетка на тази възраст, отколкото по-късно.

Мария отказа да отстъпи.

— Препратих на борда доклади как подобно затваряне на примати може да навреди на умственото им развитие. Приматите са интелигентни същества. Те осъзнават себе си, проумяват минало и бъдеще, могат да мислят абстрактно. Изолирането и затварянето им може да навреди на психологическото им развитие, което на свой ред да доведе до предизвикани от стрес заболявания и пълна лудост. А това може да е по-голям проблем на безопасността.

— Бордът разгледа тревогите ви и взе решение. Имате четирийсет и пет дни да въведете новите ограничения.

Мария знаеше, че бордът е просто група хора, които са утвърдили желаното от Траск. Преди да успее да възрази, Траск ѝ обърна гръб и излезе. Мария не го спря — знаеше, че тормозът от негова страна се дължи на професионална завист. Сумите, отпускани за проекта ѝ, бяха огромни в сравнение с финансирането на другите проучвания в центъра и съответно поглъщаха много ресурси, включително и площ.

Беше чула, че Траск иска да разшири собствената си програма, включваща трансплантации, при които за опитни образци щяха да се използват шимпанзета. Беше чела мотивите му за искане на финансиране и не ги намираше за достатъчни. Проучването му не само повтаряше работата, направена вече другаде, но и беше ненужно жестоко.