Бари Айслър - Алгоритъм

— Бих хапнал. Имаш ли нещо против да си сменим местата?

Алекс стана и брат му седна на стола му. Взе преполовената чиния и я премести от другата страна на масата. Алекс попита:

— Искаш ли меню?

— Не, ще си поръчам същото като теб.

Сервитьорът дойде. Алекс рече:

— Още едни равиоли с гъби и таледжо 6 6 Вид италианско сирене — Б.пр. . И още една чаша „Софис Роуз“.

— Не, не искам вино — каза Бен.

— Много добре — отвърна сервитьорът и си отиде.

— Не обичаш ли вино? — попита Алекс. Знаеше, че е глупаво, но се почувства засегнат.

— Не много. Особено пък след дълъг път.

— Откъде идваш?

— Европа.

— Знаеш ли, че Европа е континент? — попита Алекс, като остави сарказма да прозвучи в тона му.

Бен го погледна, без да каже нищо, и той усети прилив на задоволство.

— Със същия успех можеше да кажеш: „Идвам отнякъде на Земята“.

Бен продължаваше да го гледа.

— Ако исках да знаеш повече, щях да ти кажа.

— Не съм го и очаквал.

— Това е най-умното нещо, което каза тази вечер.

Алекс се извърна, ядоса се. На Бен, че беше такъв кретен. И още повече на себе си, че изобщо го беше повикал. Боже, толкова отчаян ли беше наистина?

За жалост наистина беше.

След като се нахраниха, се качиха в стаята му. Алекс забеляза нещо особено в походката на Бен. Движеше се бавно, сякаш изчакваше, и главата му непрекъснато се въртеше. Оставяше голямо разстояние, когато завиваше зад ъглите, сякаш си даваше повече време и място да види какво има от другата им страна. В действията му нямаше никаква показност; бяха незабележими и Алекс разбра, че никога нямаше да забележи какво прави, ако Бен не го беше накарал да прочете на сайта.

Алекс отключи вратата и влезе пръв. Бен изостана и за миг Алекс се стъписа от почтителното изчакване. Но после брат му влезе и претърси стаята — гардероба, банята, под леглото — и Алекс разбра, че изчакването беше само тактическо, оставяше го да се натъкне пръв на проблема, ако има такъв. И преди да успее да осмисли какво може да означава всичко това, Бен отново започна да се държи както обикновено. Настани се в огромното тапицирано кресло, което гледаше към шосе 101, сякаш Алекс му беше дошъл на гости, и каза:

— Добре. Някакви нови инциденти?

Алекс преглътна объркването и раздразнението си, дръпна един стол така, че да са един срещу друг, и отвърна:

— Не.

— Как се чувстваш?

— Какво имаш предвид?

Бен присви рамене.

— Някой влиза в къщата посред нощ… дори и случайно да е било, пак е обезпокоително.

— Ами обезпокоен съм.

Настъпи тишина. Бен рече:

— Голямо самообладание си показал с това импровизирано оръжие.

Алекс кимна, не сваляше поглед от него.

— Утре искам да видя къщата и кабинета ти. Сега…

— Нали каза да стоя далеч от обичайните си места?

— Да. Утре ще бъда с теб, това е друго. Сега искам да ми кажеш нещо повече за технологията. „Обсидиан“, нали така се казваше?

Алекс му разказа. Когато свърши, Бен попита:

— Тогава защо просто някой не я е купил? Защо му е да убива изобретателя, патентния специалист и адвоката, подал молбата за патент?

— Защото… не искат никой да знае за „Обсидиан“?

Бен се прозина.

— От това, което ми казваш, така изглежда.

— Не виждам смисъл. Не е от нещата с двойна употреба, не е ядрено оръжие, нищо подобно. Това е алгоритъм за сигурност. Дава по-добра защита на мрежите. Все едно някой да се опита да убие човек, защото е измислил, знам ли, по-добра ключалка на вратата.

— А кой е против по-добрите ключалки за врати?

Алекс се замисли за миг и после отвърна:

— Крадците.

— Ето, видя ли. Вероятно си имаш работа с някого, който може да влиза с взлом в къщите такива, каквито са в момента. Не иска по-добри ключалки. Или пък иска само неговият дом да е с такава ключалка, за да си няма проблеми с крадците. Или пък съществува употреба, за която ти не подозираш, но някой друг я е забелязал.

— Значи мислиш, че може да има нещо вярно?

Бен завъртя глава така, че прешлените на врата му изпукаха.

— Може да има, може да няма. Изобретателят може да е продавал хероин. Това е много рискова професия. Специалистът по патенти е имал сърдечно заболяване…

— Да, но не може ли такова нещо да се симулира? Искам да кажа, някой да го е убил, но да го е направил така, сякаш е било инфаркт?

— Тези неща се правят по-лесно по филмите, отколкото в реалния свят. Казват, че имало един човек преди, японец или полуяпонец, който успешно вършел такива работи, но мисля, че това е мит. Както и да е, според слуховете се бил оттеглил.