Бари Айслър - Алгоритъм

— Говорих с колегите от Арлингтън. Вече са направили аутопсия на Шифман. По желание на семейството — Шифман бил млад и здрав и близките му се опасявали да не би да е имал някакво вродено заболяване, което да засегне и други членове от фамилията.

— И какво е показала аутопсията?

— Не е окончателна. Смятат, че може да е нещо, наречено синдромът на Бругада.

— Какво е това?

— Генетично заболяване, което причинява внезапна смърт на иначе здрави мъже, повечето около трийсетте, често пъти докато спят. Не е добре изучено.

Алекс си помисли, че звучи като нещо измислено, за да не се налага докторите да казват на опечалените: Съжаляваме, нямаме никаква представа.

— Знаете ли… има ли вероятност да намерят някакво категорично обяснение?

— Правят генетични изследвания и проучват историята на семейните заболявания. Но ако питате мен, никой никога няма да разбере. Понякога хората просто си отиват без обяснение. Случва се.

— Значи според вас е било просто… инфаркт?

— Говорих с лейтенанта от отдел „Убийства“ в Арлингтън. Претърсили са апартамента на Шифман, рутинна проверка при подобна смърт. Няма следи от взлом. Нито следи от борба. И по тялото няма никакви следи. Ако е било убийство, иска ми се да разбера как е било извършено.

— Значи според вас моето е параноя?

— Не, не мисля така. Със сигурност съвпадението е голямо.

— Не знам какво да правя.

— Освен взлома забелязахте ли нещо необичайно? Някой да се мотае близо до колата ви на служебния паркинг, някой да ви следи, докато шофирате, някой да стои пред дома ви, когато тръгвате за работа?

— Не, нищо.

— Е, имате телефона ми. Бъдете нащрек и ако нещо ви се стори подозрително, обадете ми се.

— Благодаря.

— Няма за какво.

Алекс затвори и погледна към телефона. Фактът, че Гамес бе толкова сигурен, че Ханк е починал от инфаркт, го изнерви допълнително. Защото истината беше, че всъщност нищо не знаят.

Ами ако нямаше нищо случайно? Ако някой го преследваше, знаеше къде живее. Беше разбрал къде живее и Хилзой. И се беше добрал до Ханк? Знаеше къде работи Алекс? Знаеше как изглежда — по дяволите, снимката му и професионалната му биография бяха качени на сайта на „Съливан, Грийнуолд“, всеки можеше да ги види. Тогава какво трябваше да направи? Да се изнесе от вкъщи? Да спре да ходи на работа? Снощи в банята се беше почувствал уязвим, но сега се чувстваше още по-беззащитен.

Една мисъл се надигаше някъде дълбоко в него. Приличаше повече на инстинкт, на рефлекс, отколкото на хрумване. Една дума, една сричка и тя беше…

Бен.

Не. Кейти, после баща им… беше се прибирал у дома, колко, два пъти, докато майка им си отиваше от рак. Изкара в кома три дни накрая и Бен не можа да се върне, за да бъде с нея дори тогава. Прекалено зает да си играе на война, за да бъде до майка си, докато тя умира. В армията нямаха ли отпуска при смърт в семейството? Боже, беше истинско чудо, че копелето си бе направило труда да се появи за погребението.

Пусна дълга въздишка. Безполезният му брат. Футболен герой, звезда в борбата. Универсален войник. Но когато наистина станеше напечено, той се превръщаше в невидим. И сега Алекс трябваше да коленичи и да му се моли за помощ?

И как щеше да му помогне? Какво можеше да направи Бен?

Беше добре обучен, Алекс го знаеше. Участвал беше като рейнджър в битката за Могадишу и бе спечелил цял куп медали. Алекс беше гледал филма „Блек Хоук“ и колкото и да се опитваше, не можеше да си представи, че Бен прави всичко това, но явно го правеше. После стана зелена барета или нещо от сорта. Така че, за бога, ако някой можеше да помогне…

Бедата беше, че не знаеше как да се свърже с Бен. Имаше пощенски адрес във Форт Браг, но беше отпреди четири-пет години; документите за наследството, които бе изпращал на адреса, се връщаха обратно неотворени. Явно Бен си получаваше пощата някъде другаде и дори не си бе направил труда да уведоми брат си. Проклет да е, ако тръгне да го моли.

Боже, дали Бен изобщо още беше в армията? Изглежда там му харесваше; Алекс трудно можеше да си представи, че е напуснал. Но…

Отиде на страницата на армията и последва линковете до сайт на име militarylocator.com, чрез който явно се откриваха служещи във всякакъв вид войски. Искаше се регистрация, за да го използваш. Алекс вкара името и имейл адреса си, после се поколеба. Вероятно беше обзет от параноя, но не пречеше да бъде предпазлив. Написа Джон Смит и си измисли фалшив имейл. Появи се прозорец за търсене: име, фамилия, род войски. Вкара Бен Тревън , армия и натисна бутона. Появи се нов прозорец: Бен Тревън, армия, активна служба. Е-8. Биография, няма достъп. Конфликти и операции, няма достъп. Интереси, няма достъп. Войскова част, няма достъп.