Бари Айслър - Алгоритъм

— Какво искаш да кажеш?

— Според вашия информатор Озбърн Агенцията за национална сигурност не се интересувала от „Обсидиан“, защото може да скапе мрежата. Трябвала им е, за да шпионират у дома.

— Озбърн ли ти каза това?

— Попитай го сам.

Настъпи дълга пауза. Изражението на Хорт стана сурово. Каза:

— Със сигурност ще го направя.

— Използвали са те, Хорт. Изиграли са те. Харесва ли ти вкусът? — Не беше разумно, но се почувства малко по-добре, когато разбра, че някой е прекарал Хорт по начина, по който Хорт беше прекарал него.

Хорт отново погледна към екрана. Бавно поклати глава.

— Виж това — посочи Алекс. — Още двайсет сваляния само докато говорим. Мълвата се разнесе. Започна да набира скорост.

— Джинът е пуснат от бутилката — рече Бен. — Върни се във Вашингтон и им кажи, че не могат да го наврат обратно. Кажи им, че всичките ти усилия са отишли напразно, лайно такова!

Хорт издиша шумно. Затвори лаптопа и погледна първо Алекс, после Бен, накрая Сара.

— Операцията приключи — заяви той. — Мисията се провали. Аз се провалих.

Погледна към един от мъжете отзад.

— Махни им белезниците и ги пусни.

Онзи се възпротиви:

— Но…

— Направи го.

Мъжът се поколеба, после се пресегна и отключи белезниците. Наведе се към ухото на Бен:

— Това не е краят, тъпако — изсъска той.

— Не ме ли чу?! — отвърна Хорт и баритонът му отекна във вана. — Тази! Мисия! Приключи!

Бен раздвижи ръце. Бяха изтръпнали. Китките му бяха целите в кръв и изподрани.

Тримата слязоха от вана. Хорт свали стъклото си и ги погледна.

— Дори и джинът да е вън от бутилката — рече той, — някои хора може да решат, че след всичко това определени индивиди представляват опасност за сигурността. Ще им кажа, че не е така. Мисля, че ви го дължа. Гледайте да не направите нещо, с което да ме изкарате глупак. Иначе ще съжалявате.

Погледна към Бен.

— Беше мисия, Бен. И трябва да си остане такава. Ти ще прецениш дали летвата не е прекалено висока за теб. Няма да се опитвам да взимам решение вместо теб.

Бен разтърка китки и кимна. В интерес на истината, не знаеше какво ще прави. Само преди миг би дал всичко да може да гръмне Хорт. Сега не беше сигурен.

— Тръгвай — каза Хорт и ванът потегли.

Бен се обърна към Сара:

— Добре ли си?

— Трябва да вървя — отвърна тя, като поклати глава.

— Да, разбира се, можехме…

Тя вдигна ръце и направи крачка назад.

— Не. Имам нужда просто… Имам нужда да остана сама.

Бен извика:

— Сара, чакай!

Тя поклати глава:

— Както сам каза, беше грешка.

Алекс се намеси:

— Сара, не си отивай. Трябва да…

— Забрави — рече тя, обърна се и побягна, без дори да погледне назад.

„Калтрейн“ беше само на няколко пресечки. Бен реши, че си отива у дома.

— Остави я да си върви — рече той.

— Мислиш ли, че ще е в безопасност сама?

— Мисля, че ако Хорт искаше да направи нещо, вече щеше да го е направил. Докато и тримата му бяхме подръка.

— Не се ли притеснява, че може да го преследваш?

Бен поклати глава, опита се да си изясни нещата, изпитваше известна неувереност.

— Може и да се притеснява, но — не, нямаше да ни пусне да си ходим. Нямаше да ни пусне и ако си мислеше, че ще тръгна да му отмъщавам. Това беше вместо извинение.

Алекс се намръщи.

— Не ми приличаше много на извинение.

— Доста по-добре беше от очакванията ми. Знаеш ли, той ми каза, че не е искал тази мисия. Мисля… може би част от него си е отдъхнала, че има причина да я прекрати.

— Няма откъде да знаеш. Как може да имаш доверие на такъв човек?

Бен се замисли за миг. Всички отговори, които му идваха наум, изглеждаха банални и безполезни.

— Не мога — отвърна той и думите предизвикаха нов пристъп на болка и гадене. — Не мога.

Замълчаха за миг.

— Кажи ми какво направи — рече Бен. — Публикувал си „Обсидиан“?

— Да. Но само на техно сайтове. Не съм се свързвал с никого от блогърите, за които разправяше Сара. Нямаше време.

— По-добре, че не си го направил. С разпространението му по твоя начин провали операцията на Хорт. Ако беше направил въпроса политически — вероятната проверка щеше да го накара да се почувства заплашен. Хич не ти трябва човек като Хорт да си мисли, че си заплаха за него. Както и да е, как откри изходящия код? Това не го разбрах.

Алекс се усмихна.

— Бих пийнал една бира. Искаш ли да отидем някъде?

Бен се замисли. Бира… с Алекс?

— Ами колата ти?

— Сигурно вече са я вдигнали. Ще кажа, че са ми я откраднали.