Бари Айслър - Алгоритъм

Хорт сведе поглед за миг, после отново срещна очите на Бен.

— Лоялен съм към теб, синко. Лоялен съм към всичките си хора. Но преди всичко държа на мисията. Знаеш го.

— Е, вече със сигурност.

— Иска ми се да не се беше наложило да става така, Бен. Наистина ми се иска.

Излязоха на Сан Антонио Роуд в Лос Алтос. Един от мъжете отзад каза:

— Завий тук.

Направиха ляв завой. Какво правеха в Лос Алтос? И тогава разбра.

Проследяваха сигнала от мобилния телефон на Алекс. Сигурно разполагаха с техника отзад. Алекс, по дяволите, казах ти, че могат да те засекат по този начин.

— Тук е — рече мъжът зад него. — Последното място преди сигналът да изчезне.

— Направи едно кръгче — нареди Хорт. — Може да забележим колата му.

Бен въздъхна от облекчение. Слава богу, Алекс се беше сетил да изключи проклетото нещо, когато е разбрал какво става.

Но това означаваше само, че Хорт няма да може да го залови изненадващо предварително. Вероятно Алекс все пак щеше да се появи на закрития паркинг.

Минаха по пресечките на Лос Алтос, влизаха и излизаха от паркинги. Всеки път, когато намаляха пред някое беемве тройка, Бен усещаше как вътрешностите му се свиват от страх, но всеки пък се оказваше, че не е на Алекс.

След двайсет минути мъжът отзад се обади:

— Чакайте, отново е онлайн. В… Маунтийн Вю. Слезте на юг по „Сан Антонио“ и излезте на „Ел Камино“.

Какво, по дяволите, правеше? След като си беше изключил телефона, защо му беше пак да го включва?

— Чакай, движи се — каза мъжът отзад. — Остани на „Сан Антонио“. Върви към шосе 101.

— Накъде отива? — попита Хорт.

— Предполагам, че към Пало Алто — отвърна мъжът отзад. — Гаражът. Изглежда се насочва към шосе 101.

Телефонът на Бен звънна. Хорт го вдигна и каза:

— Ало? — Последва пауза. — Добре, и ние тръгваме натам. Благодаря за обаждането. След половин час ще сме уредили всичко и ще можете да си вървите.

Затвори. Алекс сигурно се бе уплашил, че няма да може да се свържат с него, и си беше включил телефона отново, за да се увери, че всичко още е наред.

— Не, чакайте, тръгва по „Алма“ — каза мъжът отзад. — Но продължава към Пало Алто.

Отбиха от „Сан Антонио“ и тръгнаха към изхода.

Какво по дяволите ставаше? Защо Алекс не си изключеше пак телефона?

Защото караше. Боже, мислеше си, че не могат да го засекат, ако се движи ли? Бен се опита да овладее гнева си. Откъде можеше да знае Алекс. Това не беше неговият свят. Но, дявол да го вземе, щяха да го изненадат, да го принудят да отбие встрани на пътя и да го вкарат във вана… Ако беше планирал нещо, ако имаше някаква тактика за гаража, нямаше да му дадат възможност да я осъществи.

Тръгнаха на запад по „Алма“, с по две платна в двете посоки. Движението на обед не беше натоварено, но имаше достатъчно коли, зад които да се скрият и да проследят незабелязано някого, дори и той да няма навика да гледа за опашки, какъвто определено беше случаят с Алекс.

— Това той ли е? — попита шофьорът.

Бен се наведе наляво и погледна през предното стъкло, сърцето му заби лудо. Приличаше на колата на Алекс, но не беше сигурен.

— Приближи се малко — рече Хорт. — Още малко.

Регистрационната табела се показа. Бен позна номера точно когато Хорт рече:

— Той е. Дръпни се назад. Остави няколко коли помежду ни.

Тупкането в гърдите на Бен се усили. Усети прилив на адреналин. Напрегна бедрата, прасците и пръстите си. Погледна надясно, наляво, напред, прецени разстоянието, пресметна шансовете. Щеше му се да завърти глава, но не го направи. Не искаше да показва никакъв признак на неподчинение.

Единствената надежда, която виждаше, беше да ги разбие, когато тръгнат да отвличат Алекс. Ако брат му видеше, че нямат намерение да преговарят, може би щеше да разбере, че единствената му надежда е да разпространи „Обсидиан“. Ако успееше да се измъкне, ако се досетеше, ако го разпространеше… Мили боже, помисли си Бен. Никога не се бе опитвал да изпълни план, съставен изцяло от толкова ако, може би и вероятно.

Последваха Алекс по „Адисън“, идилична улица с идеално поддържани бунгала. Алекс намали, за да влезе в кръговото на „Брайънт“. Хорт нареди:

— Хванете го!

Шофьорът даде газ и влезе по посока на часовника в кръга, ускори и се изравни с Алекс от другата страна на улицата. Врътна волана рязко надясно и се удари в колата му. Чу се стържене на метал, беемвето изскочи на тротоара и се заби право в едно дърво. Шофьорът удари спирачки и спряха пред мястото, където се беше ударил Алекс.