Дейвид Балдачи - Забравените

Робският труд в цивилизованите страни беше един от най-бързо развиващите се сегменти на престъпния бизнес. Но самият той не виждаше нищо престъпно в него. Дори напротив — на практика той правеше услуга на бедните и онеправдани хора. Като роби те получаваха храна и покрив над главата си. И водеха сравнително добър живот въпреки липсата на свобода.

Той лично беше набирал подобни хора от места, където храната никога не достигаше. Там те живееха под открито небе, а надницата беше нещо, за което само можеха да мечтаят.

Според него свободата беше едно силно преувеличено понятие и нищо повече.

Неговите счетоводители контролираха всички стратегически сфери от бизнеса и имаха пълен достъп до документацията на партньорите му. По принцип това бяха твърдоглави и трудни за контролиране хора, които обаче изпълняваха изискванията му по простата причина, че бизнесът с него беше много по-изгоден и стабилен от всичко, което им беше познато преди това. А той гарантираше редовни доставки на стока по всички направления. Това беше ключовият фактор в бизнеса му, който изискваше търсене и набиране на стока в някои от най-затънтените части на света. Без право на грешка. Такива бяха правилата.

Закъснението на натоварен със стока кораб означаваше, че той скоро ще поеме към дъното заедно с капитана и екипажа.

Лампърт извърна глава към предното стъкло на кабината и погледна часовника си. После сведе очи към монитора на компютъра, по който течаха сведения за бизнеса, подсигурени от сложни защитни системи.

Забавляваше се добре, но и работеше много. Не беше лесно да се изгради това, което притежаваше, но още по-трудно беше да го поддържа в оптимална форма. Малцина биха издържали на темпото, което си налагаше. Той беше роден със сребърна лъжичка в устата край бреговете на езерото Мичиган. Баща му беше президент на компания от първите 500 в класацията на списание „Форчън“, а майка му беше красива дама от висшето общество, която обичаше да дава разкошни и многолюдни приеми в различните имения на семейството. Живот, за който милиони американци можеха само да мечтаят.

Той беше учил в най-елитните университети, а след това отвори кантора на Уолстрийт с няколко състуденти. Днес мнозина от тях бяха титани в различни клонове на индустрията, които предпочитаха да държат парите и влиянието си в един силно ограничен кръг от себеподобни. Пред обикновените хора те обичаха да говорят за възможностите да се издигнеш от нищото, но на практика не ги приемаха сериозно — особено онези, които бяха на неговото ниво.

Защо да споделяш печалбата с онези, които са далече от твоите ценности?

От твоята визия за бъдещето.

От твоите братски чувства.

Малцина разбираха, че Америка е велика благодарение на хората, които поемат рискове. Говореше се, че през последното десетилетие богатите са заграбили почти всички блага, а също така и приходите, генерирани от тях. Точно така трябва да бъде, мислеше Лампърт. Защото е правилно. Защото е справедливо. Единственият недостатък на неравенството в доходите е, че неравенството не е достатъчно голямо.

99,9 процента бяха овце, натикани точно там, където заслужаваха. Те бяха безименните играчи — милиардите, които си приличаха като две капки вода. Докато останалите 0,1 процента заслужаваха всичко, защото те бяха елитът. Защото бяха специални. Защото тласкаха света към нови висини.

Лампърт изобщо не се колебаеше да действа извън закона. Важното бе, че имаше търсене на проститутки, дрога и роби.

И той просто задоволяваше това търсене. Нито повече, нито по-малко. Точно както производителите на цигари, създателите на порносайтове, собствениците на заведения за бързо хранене и игрални домове удовлетворяваха страстите и пороците на обществото. Това беше простият модел, който движеше бизнеса, откакто свят светува.

Откриваш някаква нужда и я задоволяваш по най-добрия начин.

След десет минути Лампърт отново погледна часовника си и отправи поглед към океана. Започваше да се смрачава и това беше добре.

Час по-късно долови боботенето на двигател, примесено с типично свистене.

Изправи се и надникна през прозореца. Светлините на хеликоптера приближаваха. Той беше излетял от един доста по-голям плавателен съд, закотвен в средата на залива.

Не след дълго колесникът на птицата опря в площадката за кацане на яхтата. Двигателят намали оборотите си. Лампърт си представи как вратите се отварят и захлопват, но не можеше да ги чуе.