Дейвид Балдачи - Забравените

После се обърна по гръб и заплува с леки движения на ръцете.

На борда имаше дежурен пазач, а други двама с автомати в ръце охраняваха кея. Във водата нямаше никого, а това беше сериозен пробив в сигурността. Явно разчитаха на акулите.

Лампърт плащаше добре, но не чак толкова.

Мечо доплува до яхтата, близо до носа. Светлините на хеликоптера все още мигаха в далечината.

По-рано от брега беше успял да огледа с бинокъла си мъжа, който слезе от него, а не след дълго се качи обратно. И веднага го позна.

Стивен Рохас .

Името, което изправяше на нокти всички ченгета по света.

Все още никой съд не беше успял да стигне до ефективна присъда срещу Рохас въпреки многобройните опити. Но когато по време на процеса започват да измират свидетели, прокурори, а дори и съдии, до присъди се стига изключително рядко. Този човек беше придал съвсем ново значение на термина „безпощадност“. В сравнение с него и най-големите терористи на света изглеждаха като невинни агънца.

Израснал по улиците на Кали, Рохас беше успял да се издигне до шеф на картел с невиждани дотогава мащаби. При появата му два пъти по-високи от него мъже падаха на колене и молеха за пощада. Защото той убиваше с повод и без повод без никакво предупреждение. Беше не просто социопат, превърнал се в глобален престъпник.

Беше най-известният социопат, превърнал се в глобален престъпник.

Но сега се беше случило нещо, което дори той не беше очаквал.

Успял да разшири дейността на своя наркокартел от Колумбия до Мексико, а след това и още на север, Рохас беше възприел нова тактика — да осигурява и мулетата, пренасящи дрогата на територията на Съединените щати. Като едновременно с това набираше и транспортираше и друга ценна стока — главно проститутки и роби. В последно време пазарът на роби бележеше стремително разширение. Вече никой не се интересуваше от нелегалните имигранти, които очакваха да са свободни и все пак да получават някакво заплащане. Докато робите не очакваха нищо. Единствената им надежда беше да останат живи. Всичко останало, независимо какво, беше положително за тях.

Рохас и Лампърт действаха като партньори при управлението на най-голямата мрежа за набиране на роби в света. И двамата бяха твърдо решени да я направят още по-голяма.

Ако някой не ги спреше.

Все още потопен във водата, Мечо предпазливо се плъзна покрай яхтата. Имаше илюминатори, през които можеше да надникне. Пред един от тях спря, хвана се за ръба и се изтегли нагоре.

Каютата беше тъмна и празна. Спусна се обратно във водата и се прехвърли на следващия илюминатор.

Едва на четвъртия път пред очите му се появи нещо различно.

Облечена в своята униформа на камериерка, Беатрис стоеше в ъгъла на помещението и наблюдаваше Лампърт, който се хранеше на масата. Дъвчеше бавно и методично. В един момент спря поглед на бутилката, която се намираше на сантиметри от ръката му, и Беатрис веднага се приближи, за да допълни чашата му.

Лампърт се възползва от лекото й навеждане, за да я сграбчи за задника. Тя не промени позата си и не изпусна бутилката. Очевидно беше свикнала на това отношение. След като напълни чашата, отново се оттегли в ъгъла. Със сведени надолу очи.

Минута по-късно Лампърт погледна към кошничката с хлебчета.

Беатрис отново се стрелна напред, грабна едно от тях и го разчупи. После взе от масата плосък нож и се зае да го маже с масло.

Лампърт побърза да се възползва. Обхвана с длан близката й гърда, а другата му ръка изчезна под полата й. Мечо наблюдаваше лицето й, което изразяваше страдание и омраза — чувства, които никога досега не беше виждал изписани толкова силно върху човешко лице. Ръката й с ножа потрепна и той веднага разбра какво иска да направи. Да го забие до дръжката в гърдите на мъжа, който я докосваше.

Запита се защо не предприема нищо.

Хайде, Беатрис, направи го!

После той погледна надясно и веднага разбра защо момичето се въздържа.

До вратата стоеше друг мъж, който беше насочил пистолет в главата й.

Тя приключи с мазането, постави хлебчето в чинията пред Лампърт, после върна ножа на мястото му и се отдръпна назад.

Пазачът до вратата се отпусна и пъхна оръжието си в кобура.

Мечо отново потъна във водата.

Очевидно Питър Джей Лампърт не беше от хората, които обичат да рискуват.

Оттласна се от яхтата и се остави на течението. Изчака да се отдалечи на достатъчно разстояние и едва тогава заплува към брега с мощни загребвания на огромните си лапи.