Дейвид Балдачи - Забравените

Облегна се назад, сключи пръсти на тила си и започна да отброява секундите. После вратата се отвори и на прага се появи мъж, придружаван от личния му бодигард.

Лампърт кимна леко. Телохранителят се оттегли и затвори вратата.

Мъжът беше висок малко над метър и седемдесет, с мускулесто телосложение и несъразмерно голяма глава.

Лампърт знаеше колко много неща се крият в нея.

Мъжът беше облечен изцяло в черно, а обувките му бяха с необичайно високи токове, предназначени да го направят по-едър.

Интересно, че човек с толкова много власт иска да изглежда още по-внушителен, помисли си Лампърт.

Мъжът в черно го поздрави с леко кимване и се настани срещу него.

— Добре ли мина пътуването? — попита Лампърт.

Мъжът извади цигара от горното джобче на ризата си и я запали, без да иска разрешение.

Може би защото знаеше, че Лампърт няма да възрази срещу желанието му да пуши на борда на неговия плаващ дворец.

Питър Лампърт се страхуваше от малко хора на този свят.

Мъжът насреща му беше един от тях.

— Всяко безопасно пътуване е добро — отвърна той с акцент, който издаваше, че английският не е матерният му език.

— Нещата вървят отлично — каза Лампърт.

— Но могат да вървят още повече — отбеляза мъжът и проследи с очи кръгчетата дим, издигащи се към резбования таван.

— Винаги е така — кимна Лампърт и леко се приведе напред.

Мъжът почука с цигарата си по страничната облегалка на креслото и пепелта падна на килима.

Лампърт не реагира.

— Нещата могат да вървят още повече — повтори гостът. — Без провали като в Парадайз, където са станали поредица от убийства, разследвани от полицията. Тя разследва и взривяването на колата ти… — Той се взря в лицето на Лампърт.

— Трябва да се вземат съответните мерки — отвърна с безизразно лице той. — Провалът си е провал, но разследването няма да стигне доникъде. — Наистина се страхуваше от този човек, но това не означаваше, че не може да скрива това, което изпитва. А Лампърт беше в състояние да спори и с най-добрите.

— Ти твърдиш, че разследването няма да стигне доникъде — отбеляза гостът, заковал изучаващ поглед в лицето на Лампърт.

— Това е обосновано мнение, базиращо се на конкретни факти.

— А ако грешиш?

— Не вярвам.

— И все пак, ако грешиш?

— Ще има последствия.

— Разбира се, че ще има. Но за теб .

— В такъв случай имам всички основания да докажа, че съм прав.

Гостът се понаведе наляво и кожата на креслото проскърца под тежестта на тялото му.

— Да вървим напред — промърмори той. — Става все по-трудно да се сдобием със стока, а това означава, че трябва да повишим цената. Ти ще имаш грижата това да стане достояние надолу по веригата.

— С колко?

— Засега с десет процента. За трета категория. Плюс още пет за втора и десет за първа категория.

— Което означава двайсет процента за най-високата — отбеляза Лампърт.

— Точно така.

— Много е.

— Може да бъде и повече, но аз съм разумен човек.

— Очевидно ще се наложи аз да се лиша от част от приходите.

Гостът огледа луксозната обстановка на яхтата и кимна.

— Мисля, че няма да ти се отрази чак толкова.

— Сигурен съм.

— Само ако обоснованото ти мнение се окаже вярно. Парите не са всичко.

— Не съм съгласен — усмихна се Лампърт. — Парите са всичко, защото ни осигуряват достъп до всичко останало, което има някаква стойност.

— Искаш ли да ми дойдеш на гости на новия кораб? Купих си подводница, която побира над трийсет души. Морският свят е фантастичен.

— Много бих искал, но няма да мога. Имам твърде много работа.

Изобщо не искам да ставам част от морския свят, добави мислено Лампърт.

Мъжът се надигна.

— Човекът, който взривява бентлита и изчезва като дим, не може да бъде случаен. Това е послание.

— Наистина е така. Може би по-директно, отколкото предполагаш.

— А ти имаш отговор, така ли?

— В момента работя по това.

— Искаш ли един съвет?

— С удоволствие — погледна го с очакване Лампърт.

— Обикновено димът предизвестява пожар, който може да излезе от контрол. — Мъжът замълча и изгаси цигарата си върху писалището на Лампърт, направено по поръчка срещу четирийсет хиляди долара. — Затова те съветвам да действаш по-бързо.

В следващата секунда вече го нямаше.

Като облаче дим, разпръснало се над океана.

Мечо вдигна глава над водата и погледна хеликоптера, който напусна яхтата и се насочи на юг.