Дейвид Балдачи - Забравените

Сейди го поздрави с ново джавкане.

Пулър погледна кученцето, после измести очи към къщата на Сладкиша. И отново насочи вниманието си към животинката.

Какво беше казал Сладкиша? Че познава семейство Стороу — двойката, която бяха открили мъртва на брега. Били приятели. Той бил зашеметен от смъртта им. По същия начин, по който бил зашеметен от смъртта на Бетси. В това няма нищо чудно, помисли си той. С изключение на един въпрос, който внезапно изплува в съзнанието му.

Дали Бетси Саймън се е познавала със семейство Стороу?

Пулър сведе очи към лаещото кученце. Сейди изглеждаше тъжна. И самотна. Дори изражението на муцунката й беше объркано — ако подобно нещо изобщо бе възможно.

Сладкиша беше казал, че сутрин я пуска на двора, за да си свърши работата. А при първото си посещение самият той беше забелязал различните каишки, окачени на куката до вратата. Освен това го беше виждал да разхожда Сейди.

Но във Флорида гъмжеше от змии, алигатори и други видове нощни хищници. Кой ще остави малкото си кученце навън след залез-слънце, пък дори и в заграден двор?

Прескочи оградата и се приземи до Сейди, която изненадано отскочи назад и отново се разджавка. Той я взе под мишница, а с другата си ръка измъкна пистолета. Усетила, че нещо не е наред, Сейди млъкна и лекичко близна ръката му.

Пулър не отделяше поглед от къщата. Промъкна се до стъпалата и безшумно пое нагоре. Вратата не беше заключена. Той влезе, оглеждайки се във всички посоки.

Започна да проверява стаите една по една, придържайки се в близост до стените.

Претърсването приключи в банята на горния етаж. Пусна Сейди и тя взе да лочи от локвичката вода на пода.

После погледна ваната и прибра пистолета.

Старецът лежеше гол във водата.

По-точно, под водата.

Не предприе опити за съживяване, тъй като беше късно за тях.

Очите му гледаха втренчено.

Очи на мъртвец.

Пулър знаеше какво ще бъде записано в смъртния акт като причина за смъртта. Удавяне.

Също като в този на леля му, неговата съседка.

Потъналите хора обикновено умират от водата, проникнала в белите им дробове.

Оттук възникваше и следващият въпрос: как е попаднала в тях?

Възможните отговори бяха три.

Сладкиша беше получил криза от медицински характер — инфаркт, мозъчен удар или алергична реакция към някакви лекарства. Нещо, вследствие на което бе изгубил съзнание, потънал бе и се бе удавил.

Или си беше ударил главата, при което бе изгубил съзнание и бе потънал.

Или някой го беше натискал силно и достатъчно дълго, за да стигне водата до дробовете му.

Самоубийството беше четвърти възможен отговор, но Пулър го изключи като малко вероятен. Организмът притежава много силни реакции срещу удавянето. Той се бори за кислород. В океана човек може да се самоубие чрез удавяне по единствената причина, че е изгубил надежда да се добере до брега.

Но не и във ваната.

Мивката в съседство беше отрупана с шишенца и флакони. Той се наведе да ги разгледа, но без да ги докосва.

Хапчета за кръвно. Други против задържане на течности. За лечение на артрит, за кръвообращението. Бета-блокери, хапчета срещу комбинираното въздействие на други хапчета. И още бог знае за какво.

Добре дошли в Америка — рай за възрастните хора със здравословни проблеми.

Пулър се огледа за пореден път, търсейки важни детайли, които би могъл да пропусне. Не откри такива и реши, че е престоял достатъчно дълго в един до вчера спокоен дом, който вече се е превърнал в местопрестъпление.

Извади телефона си и набра 911.

Очертаваше се дълга нощ.

Дългата нощ не започна добре.

Патрулката закова до тротоара с пронизително скърцане на гуми. Включените сигнални светлини и сирената нарушиха обичайното спокойствие в квартала.

Полицай Хупър изскочи навън, зърна Пулър пред къщата на стареца и светкавично измъкна пистолета си. Колегата му в патрулката беше същият като него, човек спокойно би ги взел за братя. Той също беше извадил оръжието си.

— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна Хупър.

— Ландри отдавна си е у дома — подхвърли Пулър. — Ти още ли си на работа?

— Това не те засяга! — отсече Хупър, обърна се към партньора си и подхвърли: — Бойд, това е нещастникът, за когото ти споменах.

— Трупът е в банята на горния етаж — рече Пулър.

— Ще имаш огромни неприятности, ако си пипал нещо! — заплашително изръмжа Хупър, продължавайки да го държи на мушка.

— Това не е ли нашият човек, Хуп? — проточи Бойд.