Дейвид Балдачи - Забравените

Бълок се обърна към криминалиста.

— Провери! — кратко заповяда той.

После и двамата сведоха погледи към дребничката фигура във ваната.

— Гаден начин да умреш — промърмори Бълок.

— Смъртта винаги е гадна, когато е насилствена — каза Пулър.

— Значи мислиш, че става въпрос за убийство?

— Нека изчакаме резултатите от аутопсията. Но няма да бъда изненадан, ако някой му е видял сметката.

— Ситуацията е почти същата като с леля ти.

— Прав си.

— Изпратих една кола да провери тази Райън.

— Добре си направил.

— Възможно ли е това да е нейно дело?

— Сладкиша беше възрастен и слаб човек. А тя е млада, здрава и силна. Да, спокойно би могла да го направи.

— Мотиви?

— Рано е да се каже. — Пулър се поколеба за миг, после добави: — И леля ми е била близка със семейство Стороу…

— Според теб това е важно, така ли?

— Винаги е важно, когато откриеш връзка между жертвите на убийство. Поне така мисля аз.

— Може би си прав.

— Ще си наема стая в „Гъл Коуст“ — информира го Пулър.

— Онези типове, които снощи завари в стаята си… — проточи Бълок.

— Какво за тях?

— Нямаше причина да ги задържим за по-дълго време.

— Ландри ми каза — кимна Пулър.

— Аз съм на твоя страна, каквото и да означава това. Осем срещу един едва ли се нуждае от повече обяснения.

— Така е.

— Пази си гърба.

— Винаги го правя.

Преди да тръгне към джипа, Пулър се наведе да вдигне Сейди. Взе и малко от храната й и една тънка каишка. Миниатюрното кученце го загледа с печални очи.

— Знам, Сейди, знам — прошепна той. — Но всичко ще бъде наред.

Сега най-важно беше да ги накарат да се страхуват.

Което на практика означаваше да се страхуват от него .

Когато хората са обзети от страх, те често правят опити да го прогонят.

Тоест в опитите си да прогонят страха често допускат грешки.

А грешките са хубаво нещо, особено когато ги прави противникът.

Мечо напрегна поглед към огромното имение, което на лунна светлина изглеждаше съвсем различно. Но той вече знаеше за него всичко, което му беше нужно.

Нападението нямаше да се състои тази нощ. Тази нощ предстоеше само въведението към пиесата.

Не се приближи към портала. Събраната информация за него щеше да му бъде нужна по-късно.

Имението се охраняваше от шестима пазачи, които непрекъснато обикаляха периметъра. Не използваха кучета и това беше добре за него. Иначе отдавна щяха да са го подушили. В някои отношения кучетата са далеч по-добри пазачи от хората. Но хората си оставаха по-опасни.

Кучетата разполагаха само със зъби и нокти.

А хората носеха оръжие. И убиваха със злоба за разлика от животните.

Добра се до тук откъм океана, като преодоля една висока пясъчна дюна и гъстата растителност между нея и оградата. Самата ограда не разполагаше с електронните монитори и охранителните камери на главния вход. В замяна на това обаче по нея имаше сензори за движение, свързани директно с мощни прожектори. Препънеш ли се в някой от тях, неминуемо разкриваш позицията си. Но по време на продължителното си пребиваване в имението Мечо ги беше открил всичките. Нямаше опасност да докосне някой от тях, но въпреки това трябваше да внимава.

Тук ставаше въпрос за една колкото проста, толкова и ефективна философия на защита. Вземаш разумни мерки за външна охрана на периметъра — най-често под формата на огради и портали. Но ако някой успее да се справи с тях, той неминуемо се сблъсква с истинската, вече вътрешна охрана, която го огражда отвсякъде. А в повечето случаи тази охрана е достатъчно силна, за да го спре.

Поне на теория беше така.

Той се прехвърли през оградата и безшумно се приземи от другата страна. Погледна на изток, а след това на запад. Пазачите се клатушкаха по своите маршрути. Точно според предварителната му информация, получена главно с помощта на добре обмислени въпроси към част от прислугата. В хода на разговорите успя да установи, че никой от тези хора не храни добри чувства към работодателя си.

Може би си мислеха, че самият той е обикновен крадец, чиято единствена цел е да отмъкне нещо от богатите.

Защо трябваше да им пука, че човек, който разполага с всичко на този свят, ще изгуби някаква малка частица от него?

По-добре да помогнем на крадеца, сигурно си мислеха те.

Но според него имаше и друга, доста обезпокоителна причина за дружелюбното им поведение. При мисълта за нея в гърдите му започваше да клокочи гняв и го обземаше желание да разбие нечия мутра.