Дейвид Балдачи - Забравените

— Разследваме заедно — промърмори той.

— Но ти не си от полицията. Ако беше колега, никога не бих спала с теб.

— Не мисля, че си падаш по мъже като Хупър.

— Да, ама той не се усеща и едва ли някога ще се откаже.

— Права си.

— Но сега не говорим за Хупър, нали? — подхвърли тя.

— Не знаем докъде ще ни отведе това, Черил — въздъхна Пулър. — Не е хубаво да смесваме работата с удоволствието. Ти си много привлекателна жена. При други обстоятелства отговорът ми със сигурност щеше да е различен. Надявам се да ме разбереш. Просто така стоят нещата…

— Разбирам те — унило кимна тя. — Извинявай, че изобщо засегнах тази тема. Не беше професионално от моя страна.

— Не можем постоянно да бъдем професионалисти.

Тя го погледна с примирена усмивка и двамата продължиха напред.

Пулър понечи да каже нещо, но телефонният звън му попречи.

Звънеше телефонът на Ландри, а не неговият.

И вече нищо не изглеждаше както преди.

Пулър караше след нея. Тойотата на Ландри фучеше с такава скорост, че той се принуди да натисне педала до дъно, за да не изостава. Тази вечер полицайката със сигурност беше забравила за ограниченията. Сейди лежеше на седалката до него. Той правеше всичко възможно да не изпуска от очи стоповете на Ландри, но тя почти не използваше спирачките.

По-рано на брега Ландри притисна телефона към ухото си, послуша известно време, без да каже почти нищо, и прекъсна връзката.

— Беше шефът Бълок — каза тя. — В имението на Лампърт е станала мощна експлозия.

Пулър погледна часовника си. Един и шестнайсет. Напълно подходящ нощен час за взривяване, помисли си той.

— Имението на Лампърт? — вдигна вежди той. — За какво говориш, по дяволите?

— За имението на Питър Лампърт, който е най-богатият човек в Парадайз, а може би и в цяла Флорида. Не знам точно какво е състоянието му, но със сигурност е огромно.

Пулър се качи с нея в апартамента и я изчака да облече униформата си. После грабна Сейди и хукна към колата си. След няколко минути вече летяха по шосето за Парадайз.

Още в началото усети, че Ландри изпитва чувство на вина — вероятно защото не се беше върнала на работа след убийството на Сладкиша. Напразно, разбира се тъй като на местопрестъплението вече действаше технически екип. Може би това чувство се беше появило след като научи за взрива в богаташкото имение. Отново без да има вина, но тя очевидно беше от хората, които приемат нещата лично.

Пристигнаха в Парадайз за рекордно кратко време. Следвана от Пулър, Ландри прекоси центъра на града и продължи към източните покрайнини. После отби по някакъв частен път и не след дълго спря пред внушителен метален портал, който изглеждаше така, сякаш може да удържи атаката на танк „Ейбрамс“.

Ландри изскочи навън и се обърна към Пулър, който бързаше към нея. Преди да напусне кабината на тахото, той се погрижи да спусне стъклата наполовина и да напълни купичката на Сейди с вода.

— Искаш ли да дойда с теб?

Тя се поколеба. Действително го беше помолила да я придружи до тук, но в момента положението беше доста по-деликатно.

Вероятно всеки би си задал въпроса защо са заедно в два часа през нощта.

— Мога да кажа на Бълок, че съм чул експлозията, видял съм колата ти да препуска през града и съм решил да те последвам — опита се да й помогне той.

— Благодаря — кимна с облекчение тя. — Наистина ми помагаш.

Пред портала дежуреше Бойд. Това вероятно означаваше, че Хупър е останал да охранява местопрестъплението в дома на Сладкиша. А Бълок я беше повикал поради очевидния недостиг на хора. Пулър отдавна подозираше, че полицейското управление на Парадайз не разполага с кой знае какъв щат.

Бойд изгледа Ландри като мъж, когото тя е отхвърлила. И вероятно наистина беше така. Ландри беше споменала, че почти всички ченгета, включително Хупър, са се опитвали да я вкарат в леглото си. А по физиономията на Бойд личеше, че част от тях са приели отказа й доста навътре. Когато зърна Пулър, лицето на ченгето се издължи още повече.

— Тоя какво търси тук с теб? — изграчи той.

Пулър се приготви за рецитал на историята си, но Ландри го изпревари.

— Ще ни помага при огледа — отсече тя. — Ако това е проблем за теб, обърни се към началника.

Докато Бойд се окопитваше, тя го побутна, за да се отмести от пътя й, и отвори металната порта.

Първото, което видяха, бяха останките от бентлито. Хромираната радиаторна решетка — почерняла и огъната — беше единствената сравнително запазена част, по която можеше да се познае марката на колата.