Дейвид Балдачи - Забравените

— Ами например да накажеш някакъв тип, убил една безпомощна възрастна жена. — Той се приведе над масата и лицето му стана мрачно като чувствата, които вълнуваха душата му. — Надявах се, че това е била главната причина да си окачиш значката.

— Недей да ми четеш морал! — сопнато отвърна тя. — Мисля, че не го заслужавам.

— Само преди двайсет секунди щях да се съглася с теб.

— Наистина ли си решил да поемеш по този път? Мога да ти стъжня живота!

— Мисля, че местното полицейско управление ми го стъжнява достатъчно.

— Имай предвид, че аз съм доста по-коварна от Хупър!

— Не си търся врагове, Черил. Целта ми е да разкрия истината и нищо повече. Ако това се случи с някой твой близък, сигурно и ти ще постъпиш като мен.

— Разбирам как се чувстваш — промълви тя. — Наистина разбирам.

— Добре, ясно. Мисля, че сега е моментът да решим какво ще правим оттук нататък. Но искам да си наясно че няма да се откажа от това, което съм решил. Просто така съм устроен.

Пулър замълча и я погледна с очакване, но тя не реагира.

— Ако открия нещо съществено, непременно ще го споделя с теб — добави той. — После заедно ще решим какво да правим. Това устройва ли те?

— Не съм сигурна, че знам какво наричаш съществено. Ако е заподозрян или труп, вече ще бъде късно.

— Ще направя всичко възможно през цялото време да си в течение. Какво ще кажеш?

— А не е ли по-добре да работя с теб в свободното си време?

— Това ли искаш? — внимателно я погледна той.

— Мисля, че да. Нали сам го предложи преди малко?

— Да, но не очаквах да захапеш — отвърна с въздишка той. — Защо всъщност го правиш?

— Не ми харесва да умират хора, когато това не е крайно необходимо.

— Значи имаме сделка — кимна той.

На излизане от ресторанта телефонът му издаде мелодичен звън. Есемес от Карсън, която беше проверила регистрационния номер на онази кола.

Пулър изчете информацията и очите му се разшириха.

Случаят току-що се беше прехвърлил на ново, коренно различно ниво.

— Искаш ли да довършим този разговор у дома? — попита Ландри, след като излязоха на тротоара пред ресторанта.

Пулър не й обърна внимание, вторачен в дисплея на телефона си.

— Извинявай, че ти досаждам — каза тя и надникна към апаратчето в ръката му.

Той го прибра в джоба си.

— Ти извинявай, но току-що получих важна информация. Какво ме попита?

— Предложих ти да отидем у дома и да поприказваме. Можем да го направим и като се разходим по плажа. Няма да се обидя, ако откажеш. Просто се опитвам да се държа дружелюбно… — Поколеба се за момент, а после добави: — А и да те прибера от улицата, където може да ти се случи нещо неприятно…

Пулър обмисли офертата. Все още не си беше намерил място за спане, но идеята отново да притеснява Ландри беше неприемлива. Също както и възможността да се премести в къщата на леля си, въпреки че вече беше приключил с огледа. Спокойно би могъл да отиде там, разбира се. Нали я беше наследил? Работата беше там, че не се чувстваше достоен да се възползва от подаръка на леля си, преди да разбере какво всъщност се беше случило с нея. Не и след всичките години, без да й се обади, оставяйки я да изчезне от живота му като ненужна вещ.

— Знаеш ли някое място в Парадайз, където бих могъл да преспя?

— Защо не отидеш у леля си?

— Не искам да улеснявам онези типове с крайслера, ако наистина ме следят — отвърна той.

— Май наистина си убеден в това — отбеляза тя.

— Съвсем не. Но нямам намерение да рискувам.

— Хотел „Гъл Коуст“. Намира се на Гълфстрийм Авеню, на две преки южно от „Сиера“. Ще ти струва малко по-скъпо, защото е по-близо до плажа, но поне няма да се страхуваш, че ще те гръмнат, докато си миеш зъбите.

— Това ми звучи добре. Благодаря.

— Можем да се видим и по-късно, стига да искаш — предложи тя. — Вечерно време имам навик да се разхождам около блока.

— Добре, ще се видим там след един час. Тъкмо ще имам време да се нанеса в „Гъл Коуст“.

— Окей, след час.

Тръгнаха към колите си.

Той набра цифрите в момента, в който седна зад кормилото.

— Тъкмо се питах защо се бавиш — рече Карсън. — Очаквах да се обадиш секунда след като прочетеш есемеса.

— Забавиха ме. Но я ми кажи, наистина ли от Пентагона те посъветваха да не проверяваш един съмнителен регистрационен номер?

— Все пак го проследихме — отвърна Карсън. — И знаеш ли докъде стигнахме? До някакъв голям облак над Индийския океан. Шеста глуха. Бях не по-малко изненадана от теб, защото очаквах да стигна до някоя частна компания. Чак след това дойде обаждането да не си пъхаме носа.