Дейвид Балдачи - Забравените

— Не желая да обсъждаме тази тема.

— Разбира се. И аз нямам желание да ви губя времето. Кога ви е удобно да се срещнем, за да поговорим за леля ми?

Тя погледна часовника си.

— С удоволствие бих ви поканил на вечеря — бързо подхвърли Пулър. — Разбира се, ако имате апетит.

Тя извърна поглед към синьото платнище.

— Не, благодаря. Сега не мога да сложа и залък в уста. — Помълча малко и добави: — Но малко джинджифилова бира със сигурност ще се отрази добре на стомаха ми.

— Няма проблем. Кафенето, в което щяхме да се срещнем, е на няколко пресечки оттук. Пеша ли ще отидем или с колите?

— По-добре с колите. В момента краката ми не са много стабилни.

Разделиха се и всеки се насочи към своето превозно средство. С крайчеца на окото си Пулър забеляза, че Бълок и Ландри ги зяпат. Началникът на полицията изглеждаше ядосан, а Ландри — просто любопитна.

Срещнаха се на паркинга пред кафенето, оставиха колите и влязоха. Заведението се оказа претъпкано, но все пак успяха да намерят една свободна маса близо до вратата.

Тиминс наистина си поръча джинджифилова бира, а Пулър — кока-кола. Минаваше седем вечерта, но температурата на въздуха си оставаше около трийсет, а морският бриз беше затихнал.

— Май се намираме по-скоро в ада, отколкото в рая — подхвърли Тиминс, след като им донесоха поръчката. Тя отпи голяма глътка и се облегна назад. Чертите й леко се отпуснаха.

— Май и вие не сте тукашна — подхвърли Пулър.

— Защо мислите така?

— Кожата ви е прекалено светла, освен това не сте свикнали да носите сандали, с които местните жени не се разделят.

Тя наведе глава и огледа червените следи от каишките по краката си.

— Колкото по-дълго носите сандали, толкова по-бързо ще загрубее кожата ви — добави той.

— Много сте наблюдателен.

— Затова ми плащат в армията.

— От Минесота съм. Преселих се тук преди шест месеца и това ми е първото лято. В Минесота също става топло, но не като тук.

— Тогава защо се преместихте?

— Съпругът ми почина. Дотогава не бях напускала родния си щат, но започнах да се уморявам от дългите зими. Един познат лекар продаваше практиката си, а аз винаги съм проявявала интерес към криминологичната патология. Сключих сделката веднага след като разбрах че практиката съвместява и длъжността съдебен лекар.

— Без да обръщате внимание на факта, че това място се нарича Парадайз, така ли?

— Туристическите брошури изглеждаха много привлекателни — уморено се усмихна тя.

— Мислите ли да се връщате на север?

— Съмнявам се. Тук започва да ми харесва. Между юни и август е претъпкано с туристи, жегата и влагата са ужасни, но през останалата част от годината е наистина хубаво. В Сейнт Пол никога не съм се разхождала по шорти през февруари.

Пулър леко се приведе напред, сигнализирайки, че слага край на общите приказки.

— Какво ще кажете за леля ми?

— Разбрах, че вече сте видели трупа.

— Откъде разбрахте?

— Обади ми се Карл Браун от „Бейлис“. С него сме приятели. Във Флорида лекарите и погребалните агенции поддържат постоянни контакти. Много от пациентите ми умират. Старостта не прощава на никого.

— Наистина видях трупа — кимна Пулър.

— И?

— Какво „и“?

— Направих си труда да ви проверя, агент Пулър. Имам известни връзки в Пентагона. Брат ми служи във ВВС. Информираха ме, че сте страхотен в работата си и започнете ли разследване, сте в стихията си.

Пулър се облегна назад, оценявайки събеседницата си в съвсем различна светлина.

— На дясното й слепоочие има малка драскотина.

— Видях я. Също и няколко капчици кръв върху каменния парапет на фонтана.

— Причина и следствие значи. Но какво е предизвикало падането? Препънала ли се е? Инфаркт ли е получила или мозъчен удар? Може би спукана аневризма?

— Нищо от това, което изброихте. Състоянието й беше забележително добро, поне на вътрешните органи. Сърцето, белите дробове и останалите органи се оказаха абсолютно здрави. Имала е тежка форма на остеопороза, която е деформирала гръбначния й стълб. Но нищо друго. Причината за смъртта е вода в белите дробове. Иначе казано, асфиксия.

— Но каква е причината за падането?

— Тя е използвала проходилка. Може би почвата около басейна е била леко разкаляна и хлъзгава от пръските на фонтана. Подхлъзва се, пада и си удря главата в парапета. Изпада в безсъзнание и се удавя в шейсет сантиметра вода. Случва се…

— Колко често се случва?

— За съжаление, и веднъж стига.