Дейвид Балдачи - Забравените

Вниманието му беше изострено. Опитваше се да запомни максимален брой детайли от разположението на града. В крайна сметка отби на някакъв паркинг, изключи двигателя и се облегна назад. Отново се замисли за съдържанието на писмото, което беше изпратила леля му.

Хората не са такива, каквито изглеждат.

Странни неща, които се случват нощем.

Нещо не е наред.

По време на шофирането се зае да разглежда нещата в логичната им последователност. На това го беше научила дългата военна служба. Постепенно свикна да подхожда по този начин към всичко в живота, включително и към неща, които нямаха нищо общо с логиката.

Като семейството.

Чувствата.

Отношенията с хората.

Използването на логиката в тези случаи беше сигурна рецепта за постоянно главоболие.

Същото, което малко или много съпътстваше собствения му живот.

Помисли си за първото нещо, което беше запомнил от писмото на леля си:

Хората не са такива, каквито изглеждат .

Нямаше представа за приятелите на леля си освен за Сладкиша, който беше безобиден и със сигурност точно такъв, за какъвто го вземаха. Но такова беше впечатлението му от една-единствена среща, а лично за него това означаваше, че съдебните заседатели ще продължават да дебатират по въпроса.

Може би Бетси бе имала предвид други съседи. Трябваше да провери това. Включително и Джейн Райън, която й беше помагала в домакинството. Нея със сигурност щеше да провери. Също и адвоката Мейсън, а може би и други хора.

Премина към следващото наблюдение в писмото:

Странни неща, които се случват нощем .

Неща, в множествено число. Нощем. Дали имаше предвид, че в квартала се случваха странни неща? И ако бе така, дали те бяха дело на съседите й? Лично той смяташе района за най-обикновено предградие, където загадъчните случки са сведени до минимум. Но леля му беше мъртва, а това представяше нещата в съвсем различна светлина.

Накрая се спря и върху третото наблюдение:

Нещо не е наред .

Съждение, отворено за всякакви интерпретации. Тук Пулър можеше да се опре на спомените за леля си, които все още бяха живи. Тя беше най-праволинейният човек на света. Ако е казала или написала нещо, значи е била напълно убедена. Никога не правеше прибързани заключения. Разбира се, възрастта би могла да промени тези качества, но той не вярваше да е така. Защото те бяха вградени много дълбоко във фамилните гени.

Трябваше да се придържа към убеждението, че всичко в писмото на леля му е истина. Ако се бе натъкнала на нещо, а замесените хора са научили, те имаха всички основания да ликвидират Бетси Саймън. От което следваше, че Пулър щеше да има удоволствието да им плати за стореното. Или чрез дълъг престой в затвора, или като им осигури преждевременна раздяла със света на живите.

Разгледал всички варианти, оформили се след началото на разследването, той слезе от колата и пое към брега по дъсчената пътека. Наближаваше шест и половина, но мястото на срещата му с Тиминс беше съвсем наблизо. Реши да стигне до там по пясъка и да помисли още малко под акомпанимента на разбиващите се в брега океански вълни.

На плажа все още имаше доста хора. Някои от тях практикуваха спортно ходене със смешни движения на ръцете и краката, други просто се разхождаха, хванати за ръце. Трети бяха извели кучетата си и им хвърляха фризби и топки за тенис, за да ги разиграят.

Пулър закрачи напред. Очите му се местеха от океана към дъсчената пътека и обратно. Някои части на Парадайз действително отговаряха на името му и бяха райски. Но за краткия си престой той вече беше успял да открие, че по-голямата част от градчето е безкрайно далече от рая.

Интересно място, рече си той.

После забеляза какво става в далечината и ускори крачка. Не знаеше дали то има нещо общо със смъртта на леля му, но в момента го интересуваше всичко необичайно, което се случваше в Парадайз.

Най-напред Пулър забеляза полицай Ландри, а след това Бълок. Хупър не се виждаше никъде.

После забави ход, зърнал метални заграждения, върху които беше опънато синьо платнище. Веднага разбра какво означава това. В присъствието на полицията подобни покрити заграждения най-често криеха човешки трупове.

Спря на трийсетина метра и внимателно огледа обстановката. Ландри стоеше на крачка от двойка, която вече познаваше. Бяха същите хора, които зърна в участъка. Мрачни и разтревожени. В главата му бавно изплуваха имената, които те бяха споменали.