Дейвид Балдачи - Забравените

Нанси и Фред Стороу.

Излезли и изчезнали. Нещо, което май често се случваше в Парадайз. Сега въпросът беше дали и двамата се намират под платнището или само единият от тях.

Пулър извърна поглед към водата. Приливът беше в пълен ход. Дали той беше изхвърлил тялото или телата?

Не можеше да си представи, че някой ще остави нарочно два трупа тук. Нямаше как да стане. Никой не изхвърляше трупове на плажа посред бял ден. В момента наближаваше седем вечерта. Отново насочи вниманието си към водата.

Приливът. Нямаше какво друго да бъде. Съмняваше се, че труповете ще са в добро състояние. Продължителният престой във водата ги променяше по ужасен начин.

Отново погледна към двойката. Жената ридаеше, облегната на рамото на мъжа. Ландри стоеше неловко на крачка от тях с бележник в ръка.

Бълок беше заел позиция в близост до загражденията, поклащаше глава и ритмично почукваше с пръсти по кобура на колана си. Сякаш изпращаше сигнал за помощ.

Не бяха очертали периметър, но хората предпочитаха да стоят на разстояние.

Пулър се насочи към Бълок, спря на крачка от него и го изчака да вдигне глава.

Шефът на полицията направи жест да го спре, но после го позна и пристъпи към него. Черните му обувки се подхлъзваха по ситния пясък.

— Какво търсиш тук?

— Просто реших да се поразходя — отвърна Пулър. — Какво става?

— Става официално разследване, което не мога да обсъждам с цивилни лица! — отсече шефът на полицията.

— Аз не съм цивилно лице.

— За мен си точно това.

— Един или два трупа?

— Моля!? — Бълок се приведе напред и в очите му се появи подозрение.

— Там, зад загражденията — спокойно поясни Пулър.

— Приливът ли ги изхвърли?

— Какво знаеш, по дяволите?

— Нищо. Но вие издигате заграждения на плажа, а наблизо плаче жената, която видях по-рано днес в участъка. Вероятно беше дошла да съобщи за изчезнал човек или хора. Нещата просто съвпадат. За нещастен случай ли става въпрос?

— Виж какво, Пулър! — изръмжа началникът на полицията. — Най-искрено те съветвам да хванеш първия самолет и да се пръждосваш по дяволите!

— Благодаря за съвета, но Парадайз все повече ме пленява. Започвам да разбирам защо и вие обичате това място.

Бълок се завъртя кръгом и се отдалечи. Изпод черните му обувки излиташе пясък.

Един униформен полицай се приближи към двойката отвъд загражденията и това даде възможност на Ландри да се освободи и да тръгне към него.

— Какво ти каза шефът? — попита тя.

— Помоли ме да се включа в разследването и да помогна с опита си за разкриване на това престъпление. А за капак на всичко ме покани довечера на чаша бира.

— Бълок не пие бира — усмихна се Ландри. — А и без това не ти вярвам.

— Повикахте ли съдебния лекар? — попита Пулър и кимна към синьото платнище.

— Всеки момент ще бъде тук.

По всичко личеше, че уговорената му среща с доктор Тиминс ще бъде отложена.

— Няма да те разпитвам за подробности, защото не искам да ти създавам проблеми с Бълок — промърмори той.

— Благодаря.

— Къде е партньорът ти?

— Ами… — проточи с неудобство Ландри. — Натъкна се на малък проблем…

— Да не би да е повърнал при вида на трупа?

Тя отмести поглед, но от изражението й пролича, че е познал.

— Имам доста голям опит с трупове, изхвърлени от океана — добави той.

— Как така? Мислех, че служиш в армията, а не във флота.

— Няма да повярваш на какво се натъква човек, който служи в пехотата. Освен това повечето армейски бази са разположени в близост до вода.

— Съмнявам се, че началник Бълок ще се съгласи.

— Наясно съм, че не би ме допуснал, но въпреки това ще опитам. А ако ти самата имаш нужда от помощ, не се колебай да ми се обадиш. Неофициално, разбира се…

— Благодаря за офертата. Ние нямаме отдел за криминални разследвания, в който да работят цивилни агенти. Цялата работа се върши от нас. Ако е прекалено много, можем да се обърнем за помощ към окръжната или щатската полиция.

— Това ми звучи като план — кимна Пулър.

— Докъде стигна с разследването на смъртта на леля си?

— Все още доникъде.

— Нали ще ме информираш, ако откриеш, че не става въпрос за нещастен случай?

— Дадено.

— И няма да се правиш на Шерлок Холмс?

— Никога не съм си търсил белята.

— Но понякога тя те намира, нали?

— И това се случва. Между другото, отседнал съм в „Сиера“.

— Не бих казала, че районът е сред най-добрите.

— И аз мисля така, но просто не мога да си позволя най-добрите райони. Впрочем трудно мога да си представя, че осемдесет долара на вечер е евтино. Дори когато ти подхвърлят и някаква закуска.