Дейвид Балдачи - Забравените

— Какво да ти кажа… Това е Парадайз.

— Ще ми разкажеш ли повече за това райско кътче?

— Например?

— Сигурен съм, че се сблъсквате с обичайните проблеми. Имате ли банди?

— Официално не, но в действителност да.

— Тогава какво означава „официално не“?

— Парадайз е туристическа дестинация. Тази част на Флорида се посещава от милиони туристи годишно, а много от тях избират именно Парадайз. Това е причината официално да твърдим, че нямаме банди и тем подобни.

— Ясно. А какъв е неофициалният ви проблем с тях?

— Става въпрос за един малко необичаен хибрид. Тук отсъства типичното етническо и расово разделение. Нямаме обособени чернокожи банди срещу латино банди или скинари.

— Искаш да кажеш, че тукашните банди са смесени, така ли? Браво на вас!

— Защо питаш? — развеселено го погледна тя. — Случило ли се е нещо?

— Нищо, което да заслужава внимание. Предполагам, че престъпността е ограничена в по-бедните райони, нали?

— Да — кимна Ландри. — Главно битовата престъпност и междугангстерските войни. Докато по очевидни причини обирите се срещат главно в по-богатите квартали.

— Там има повече за крадене — кимна Пулър.

— Именно. Но истински богатите хора разполагат с надеждна охрана. Някои използват цивилни ченгета, а други наемат охранителни фирми, които работят много професионално.

— Пред очите ми се разкрива един съвсем различен Парадайз — отбеляза Пулър.

— Такова е положението навсякъде, където големите пари се сблъскват с бедността.

— Имаш предвид Америка, нали?

— Не знам как е на други места.

— На кого е поверено това разследване? — смени темата Пулър.

— Ще го поеме лично началник Бълок. Той познава семейството.

— Бива ли го като следовател?

— Той е началникът, за бога!

— Не отговори на въпроса.

— Е, надявам се, че скоро ще разберем — отвърна с въздишка тя.

— Дано — каза Пулър.

Седнал на един шезлонг, Пулър наблюдаваше как Ландри и още един полицай разпъват жълтата полицейска лента около местопрестъплението, използвайки забити в пясъка метални колове.

Двайсетина минути по-късно се случи това, което очакваше — появи се лек автомобил волво, от който слезе около петдесетгодишна жена с къса посивяла коса. Беше с бяла блуза без ръкави, синя пола до коленете и сандали. На шията й висяха очила, окачени на тънка верижка. Жената носеше черна лекарска чанта.

Доктор Луиз Тиминс, съдебният лекар. Изглеждаше забързана и разстроена. Насочи се право към полицейската лента, която Ландри мълчаливо повдигна. Шмугна се под нея и тръгна към синьото платнище, до което я чакаше Бълок. Размениха няколко думи, после Тиминс повдигна платнището и изчезна зад него. Пулър прекрасно знаеше, че гледката и вонята под нагорещената материя едва ли ще бъдат от най-приятните.

В такива случаи най-добрата реакция е дълбокото дишане, което постепенно притъпява обонянието.

По неговия часовник изтече точно половин час, преди Тиминс отново да излезе на слънце. Изглеждаше леко замаяна и доста по-разстроена от преди. Може би е познавала покойника, помисли си Пулър. Разбира се, ако тялото беше само едно.

Жената каза няколко думи на Бълок, който усърдно си ги записа в бележника.

Пулър я изчака да напусне оградения периметър и я пресрещна.

— Доктор Тиминс?

Тя вдигна глава. Наложи се доста да извие врат, защото беше нисичка, под метър и шейсет.

— Да?

— Аз съм Джон Пулър. Чухме се по телефона.

— Аха, случаят с леля ви. — Не изглеждаше доволна от срещата им на това място. — Мислех да ви се обадя, че ще закъснея, но после ми предадоха новината за това тук и просто забравих.

— Няма проблем — отвърна Пулър. — Ако искате, ще отложим този разговор. Едва ли сте очаквали това, което се случи на плажа.

След тези думи Пулър се възползва от паузата, през която жената ровеше в дамската си чанта за ключовете на волвото, и внимателно я огледа. Отблизо изглеждаше бледа, вглъбена в себе си и малко нервна.

— Наистина не го очаквах — мрачно кимна тя. — Буквално съм съсипана.

— Някой, когото сте познавали?

— Какво ви кара да мислите така? — остро попита тя.

— Изглеждате доста по-разстроена от нормалното състояние на медик, който се е натъкнал на труп. Дори и ако той е престоял във водата повече от нормалното.

— Срещите със смъртта никога не са лесни.

— Но вие сте и съдебен лекар. Виждали сте трупове във всички възможни състояния. Освен това живеете и работите в град на морския бряг и това едва ли е първият удавник, на който се натъквате.