Дейвид Балдачи - Забравените

— Още в началото ти предложих услугите си и ти каза, че може би ще приемеш.

— Точно така, може би. Но сега реших да не се възползвам от тях. Ти не си служител на полицията, а военен. Което означава, че нямаш юрисдикция тук, а и аз нямам юрисдикция над теб. Ако продължавам да използвам услугите ти, със сигурност ще стигнем до конфликт.

— Ясно. Мисля, че те разбирам.

— Благодаря ти. А сега ще ви помоля да ме извините, но трябва да обработя документите по ареста на Мейсън и Райън.

Пулър и Карсън напуснаха участъка. Новият ден вече беше настъпил. Прежурящото слънце беше доста високо в небето, а жегата и влагата предлагаха неприятното усещане, че някой ги е полял с халба топла бира.

— Официално признавам, че съм уморена — обяви Карсън, докато се протягаше и въртеше глава да раздвижи вратните си прешлени.

— Ами така става, когато човек забрави да си легне — промърмори Пулър и погледна часовника си. — Вече е десет сутринта.

— Трябва да подремнем, Джон. В противен случай няма да сме годни за нищо.

Пулър се прибра в стаята си, където го чакаше Сейди, изтегнала се на голяма плажна хавлия. Взе душ, нахлузи чисти боксерки и се просна в леглото. Сънят обаче бягаше от очите му. По тази причина той се надигна, хвана телефона и започна да харчи запасите си от предплатени минути. Откри доста интересна информация, голяма част от която съвпадаше със собствените му мисли. Ако предишната вечер не беше погледнал часовника си, изобщо нямаше да се сети за нея. Два часа по-късно заряза телефона, просна се в леглото и моментално заспа, въпреки че трябваше да продължи да рови и да събира сведения. Понякога умът работи по наистина загадъчен начин.

Няколко часа по-късно беше изненадан от почукване на вратата. Надигна се и бръкна под възглавницата за пистолета.

— Влез — подвикна той и зае позиция вляво от вратата.

— Свободно — прозвуча гласът на Карсън. — Аз съм съседката ти бригаден генерал. Облечен ли си?

Пулър отвори вратата. Карсън носеше светлосиня рокля с остро деколте и без ръкави, както и обувки с петсантиметрови токчета.

— Колко е часът? — попита той. Видът й моментално го разсъни.

— Седемнайсет нула-нула.

— Спал съм като заклан, мамка му — оплака се той. — Имам чувството, че съм си легнал само преди час.

— Може ли да вляза?

Той отстъпи крачка назад. Тя миришеше на джинджифил и люляк. Кожата й блестеше, а събраната на тила коса отразяваше слънчевите лъчи. Синята рокля стигаше до средата на бедрата й.

Тя седна на леглото и кръстоса дългите си крака. Той машинално затвори вратата.

— Предлагам да поговорим за разследването, а след това да помислим и за хапване. Освен ако не си се ангажирал с полицай Ландри…

Не го гледаше в лицето, а някъде малко по-надолу.

Пулър проследи погледа й и едва тогава си даде сметка, че е само по боксерки.

— Имаш доста странна дефиниция за понятието „облечен“ — отбеляза тя.

— Не искам да се ангажирам с полицай Ландри — обяви Пулър.

— Друго не ми трябва да знам.

Тя се изправи, изрита високите токчета, дръпна някакъв цип на гърба си и остави роклята да падне в краката й.

Отдолу нямаше нищо.

— Може би съм малко директна…

— Напротив — промърмори той.

— Армията ме е научила да не се колебая, когато трябва да заема позиция — каза тя и го погали по бузата. — Колебанието е за лузърите.

След тези думи Карсън отметна завивките и се отпусна назад.

— Знам, че току-що се събуждаш, но все пак ти предлагам да се върнеш в леглото. Гарантирам ти, че този път няма да спиш.

Целунаха се. После още веднъж, по-страстно. Пръстите им се заплъзгаха по гърбовете им. Когато се отлепиха един от друг, Карсън изглеждаше нестабилна, безпомощна и останала без дъх. Разрошената коса покриваше раменете й, а устните й бяха леко разтворени. От железния бригаден генерал нямаше следа. Беше гола и безпомощна жена, която беше в ръцете му в буквалния смисъл на израза. Пръстът му бавно се плъзна по устните й.

Думите бяха излишни.

После Пулър я повдигна нагоре. Дългите й бедра моментално се увиха около кръста му. Той се наведе и внимателно я сложи по гръб.

Притисна я в прегръдката си. Пръстите му докоснаха тъничка струйка пот между лопатките й. Тялото му я покри, ръцете му се впиха в меката плът на хълбоците й. Нейните ръце повториха движенията му и го притеглиха надолу. Там, където искаше да бъде.

Движенията им постепенно набираха сила и ставаха все по-трескави. Стоновете й се учестиха. Заговори му в ухото — казваше му какво точно иска.