Дейвид Балдачи - Забравените

— Това можеш да си го спестиш за процеса.

Пулър се обърна към Исабел.

— Обличай се! — нареди той. — Ще те закарам у вас. Между другото, баба ти е много притеснена за вас.

— Имам си свой живот.

— Къде са Диего и Матео?

— Не знам.

— А изобщо знаеш ли, че са изчезнали?

Тя му хвърли предизвикателен поглед, после сви рамене.

— Сигурно ще се върнат.

— Обличай се — тихо повтори той и затвори вратата.

Телефонът му изписука малко след като изведоха Мейсън и Райън от къщата. Прочете есемеса на дисплея и ченето му увисна.

— Кучият му син!

— Какво има? — попита Карсън, докато настаняваха арестантите на задната седалка на тахото.

Пулър затръшна вратата и я погледна.

— Току-що получих резултатите от аутопсията на Сладкиша. Не е бил убит. Причината за смъртта е спукана аневризма.

— Значи Мейсън не е убиец, така ли?

— Не е и педофил.

— Обикновен мръсник, който обира възрастни хора и си ляга с малолетни?

Пулър въздъхна и се приведе над покрива на тахото.

— Принудени сме да започнем от нулата — унило промърмори той.

— Включително и по въпроса за Диего и Матео — добави Карсън.

— Пълен комплект — кимна Пулър и погледна часовника си. Един и четвърт. После нещо в главата му прещрака. Предполагаше, че отдавна е било там и е изчаквало да му обърне внимание.

— Какво има, Пулър? — тревожно го попита Карсън.

Той не я чу. Все още не можеше да повярва. Или поне част от него. Налагаше се спешна проверка. Да се разрови отново, като истински следовател.

Беше крайно време, помисли си той. По дяволите, не търпеше отлагане.

Предадоха Мейсън и Райън в полицейското управление на Парадайз. След това Пулър разказа всички подробности на началника Бълок, който беше поел нощното дежурство в участъка. Това му отне няколко часа. Още няколко отидоха за писането на доклада и попълването на различни формуляри — поредното доказателство за безнадеждното затъване в бумащина на правоохранителната система.

Бълок не изглеждаше доволен от поредния случай, който му стовариха на главата, но въпреки това разпореди на хората си да изпълнят всички процедури и да затворят Мейсън и Райън в отделни килии. Адвокатът вдигаше шум до бога, заканвайки се да съди цялата управа на град Парадайз, но Райън направи писмени самопризнания. Малко по-късно беше потвърдено, че Исабел действително е на четиринайсет, и към провиненията на Мейсън автоматично беше добавен и секс с малолетна.

След като накараха Исабел да опише на хартия всичко, което се е случило, тя беше предадена на баба й.

Пулър попълни и формуляр за изчезналите Диего и Матео, разказвайки на Бълок за предполагаемата им продажба на неизвестен купувач срещу сумата от хиляда долара.

Началникът го изслуша с потъмняло от гняв лице.

— Имате ли и други проблеми в тази насока? — попита Карсън, която от доста време седеше тихо в ъгъла.

— Какво искате да кажете? — рязко се обърна Бълок.

— Покупко-продажба на хора — спокойно отвърна тя.

— Вижте, тук има доста хора без документи, които дори започнаха да намаляват заради икономическата криза. Трудно е да се разбере кой от тях е изчезнал, защото повечето са нелегални. А и потокът в двете посоки никога не спира.

— Става въпрос за две невръстни деца, които живеят при баба си — контрира Пулър.

— Разбирам, но ние нямаме достатъчно хора, за да разследваме всеки случай на изчезване. Това вече не се прави и в участъците на големите градове. Такова е състоянието на нещата.

— Значи нещата миришат — въздъхна Пулър.

— Добре де, миришат. Какво искаш да направя?

— Ти отдели доста хора за случая „Лампърт“.

— Там избухна бомба.

— Но никой не пострада.

— Това е различно.

— Защото този човек е собственик на най-голямото имение в Парадайз?

Бълок разрови бумагите пред себе си, но не отговори.

— Някакъв напредък по случая? — попита Карсън.

— Не — отвърна Бълок, без да вдига глава.

— А около смъртта на Сладкиша? — попита Пулър.

— Няма убийство. Това вече ти е известно. Спукана аневризма. От което следва, че ако си подозирал за наличието на маниак убиец, който вилнее по Орион Стрийт, трябва да престанеш да мислиш така.

— Фактът, че той е починал от естествена смърт, изобщо не означава, че леля ми не е била убита.

— Виж какво, Пулър — въздъхна Бълок. — Високо ценя това, което си направил с Мейсън и Райън. Наистина високо. Ако обвиненията срещу тях издържат в съда, те наистина са боклуци, които заслужават да влязат в затвора. Но не си въобразявай, че ще допусна да ми се правиш на детектив и да нарушаваш спокойствието на хората.