Джеймс Патерсън - Игра на криеница

Усмивката му ни най-малко не отслабна. Изведнъж Питър сграбчи Ема за косата на тила и навря в лицето й парчето плат, което извади от другия си джоб.

— Не! — изпищях и се хвърлих към него.

— Да! — изкрещя в отговор Питър и ме изрита в корема с тежката полицейска бота. Изкара ми въздуха и ме събори на пода.

Наблюдавах безпомощно как Ема се бори с прегръдката на Питър. Гледаше към мен ужасена и объркана, а аз не бях в състояние с нищо да й помогна.

Секунда по-късно очите й се обърнаха нагоре и тялото й се отпусна. Питър я остави да се свлече на дървения под в краката ми. Гърдите й едва се повдигаха. Изпаднала бе в безсъзнание.

— Така е по-добре — каза Питър и извади от джоба си ролка изолирбанд. — Синовете ми бяха ангелчета в сравнение с тая досадница. Никога ли не млъква?

Завърза китките ми с изолирбанд зад гърба ми, после ме завлече в хола и закопча глезена ми с белезници към радиатора.

— Хубаво апартаментче, Дженийн — рече и седна на дивана насреща ми. Извади пистолета и го сложи заедно с изолирбанда на възглавницата до себе си, после качи нозе върху масичката. — Много си падам по твърдата дървесина. Отдавна трябваше да облицоваме столовата ни с дървен цокъл, не мислиш ли? Тоя диван откъде е. От „Потъри Барн“ ли си го купила? Приятно ми е да видя жена с добър вкус. Ами онази модерна картина над камината? Чакай да видим дали ще позная. Бас държа, че е от „Крейт енд Баръл“. Съвсем в стила на „Сексът и градът“, нали?

Не отлепях очи от пода.

Простря ръцете си върху облегалката на дивана и въздъхна.

— Опа! Какво виждам? — Скочи изведнъж и грабна захвърлената до телевизора шапка на „Янкис“. И ме изгледа с отвращение, преди да я запрати като фризби над главата ми. — Не стига, че заряза мъжа си, ами си станала и фенка на „Янкис“, а!

Погледът му изведнъж се облещи и подивя. Грабна пистолета от дивана и притисна дулото в челото ми, право между очите.

— Помниш ли как се запознахме на брега преди толкова много години? — изрече тихо. — Тогава те спасих. Осигурих ти и всичко необходимо: дом, живот в рая. А ти да ми се отплатиш с лъжи! Да се престориш на умряла! Адски си гадна, знаеш ли?

— Прави с мен каквото си искаш — рекох. — Само нея не закачай.

— Това ли е най-добрата ти оферта? — завъртя той глава. — Ти, така или иначе, ще направиш каквото ти заповядам. Смятай молбата си за отхвърлена. Ема остава при татко си. Да беше помислила за скъпоценното си чедо, преди да дойдеш във Флорида и да подпалиш целия ми свят. — Изтегли затвора на пистолета. — Голяма грешка направих, че лично не те пречуках.

— Да, както уби първата си жена. И бебето ви — прошепнах. — И както уби Елена, Тео и онзи от бензиностанцията. А после и новата си жена и децата си.

— Точно това направих, Дженийн. А сега ви предстои да станете свидетели и на следващото действие, дами и господа. В него ще убия и втората си жена, по възможно най-бавния и болезнен начин.

Питър метна пистолета обратно на дивана и отключи белезниците около глезена ми. Издърпа ме за косите да се изправя и ме повлече към банята.

Запуши ваната и пусна горещата вода. От задния си джоб извади гумена кухненска ръкавица и я нахлузи на дясната си ръка. Спря горещата вода, след като тя стигна до горния ръб на ваната, и хвърли вътре шепа ароматизирана пудра за вана от оставената на ръба кутия.

— Виж как хубаво ухае — рече. — На океански бриз ли? Не, на калии. А сега да проведем поредния си експеримент. Да видим дали русалките наистина могат да дишат под водата.

Сграбчи косите ми с гумената си ръкавица и навря главата ми във водата. А тя беше неописуемо гореща. Колкото и да се съпротивлявах, ръката му ме притискаше като железен лост към дъното на ваната. Взе да влачи челото ми по емайла, все едно стискаше гъба за миене. Измина минута. После втора. Тъкмо да се предам и да отворя уста, и той ме върна обратно на този свят.

Измучах като животно и с пламнало лице загълтах въздух.

— Ихааа — изръмжа Питър. — Това не ти ли напомня на нещо? Щото съм запомнил от какво най те е страх, Дженийн. От удавяне. Нали ми разправяше как като малка си била на плаж с баща си и как те е спасил от мъртвото вълнение? Как си спряла да се бориш и си започнала да потъваш, а той взел, че те спасил. Ще ти кажа обаче нещо крайно неприятно, Дженийн. Татко ти го няма днес. Той отдавна е мъртъв. Сега аз съм татко ти.

И пак ме набута в горещата вода. Очите ми щяха да изскочат от напъна да не изпусна въздуха от гърдите ми и по някое време взе да ми се струва, че черепът ми е пълен с киселина.