Джеймс Патерсън - Игра на криеница

— Това пък откъде го знаете? — заинтересува се агент Холдън.

— От самия Спенс! — викнах. — Нима не разбирате? Най-сериозно ви разправях, че Джъстин Харис не е убиецът на Тара Фостър. Спенс е Десантчика, който се опита и мен да отвлече навремето. Занимавал се е с отвличането и продаването на жени още от времето, когато първоначално е нашумял телевизионният сериал „Маями Вайс“. И не само това. Според него съучастник му е бил и шефът на полицията, Питър Фурние. Именно Питър ръководел наркобизнеса в Кий Уест.

— Това пък хич не мога да го проумея — рече Дипъл. — Та аз отдавна познавам Питър Фурние. Бил съм му на гости. Децата ни са съотборници по бейзбол. Не мога да допусна, че това е вярно.

— Понеже се чувствате излъган, нали? Ами какво да кажа аз? Та аз бях омъжена за него. Освен това Спенс разправяше, че Питър го бил наел и мен да убие, само че аз успях да избягам.

— Започвам да напипвам логиката — обади се Чарли и прехвърли замразения фасул в другата си ръка. — Капитанът ми стана клиент и добро приятелче тъкмо по времето, когато в местния вестник излезе новината, че аз съм адвокатът на Джъстин. През цялото време ме разпитваше как върви делото. А пък аз си мислех, че просто е любител на съдебните хроники или нещо такова. Именно той ми предложи безплатното пътешествие за отпразнуване на успеха ни!

— Ама че заплетена история — смръщи се Холдън. — Ти, Бейлър, на това ли му викаш да я караш по-полека?

Агент Холдън излезе да се обади по телефона. Час по-късно, към четири сутринта, се върна и съобщи, че можем да си вървим.

— Разказът ви в общи линии се потвърждава. Проверих регистрацията на яхтата. Питър наистина фигурира сред собствениците й. И току-що разговарях с командващия операцията. Поставяме Фурние под двайсет и четири часово наблюдение. Но докато не сме го задържали, искам да не се навъртате повече наоколо, госпожице Блум, или Фурние, или каквото е там името ви. Отивайте да ви прегледат, и от болницата — право на първия самолет. И хич не си мислете, че историята е приключила. Ще ви държим под око. И теб, Чарли. Можеш да разчиташ, че пак ще те потърся.

Отказахме се да ходим до болницата и тръгнахме направо за аерогарата, като пътьом се отбихме до дома на Чарли да се преоблека и да си събера багажа.

Слънцето взе да се показва зад мътната плексигласова витрина на летищната чакалня, когато час по-късно агент Холдън се обади по мобифона на Чарли. Чарли помоли за извинение да му отговори.

— Холдън току-що е отишъл в дома на Спенс с щатските следователи — каза ми, след като се върна. — Надяват се да намерят улики, които да свържат този психопат с убийството на Тара Фостър, както и с всички останали изчезнали жени. Но според него там било нещо като бунище, така че сигурно щяло да им отнеме доста време. — И завъртя главата си с цицината. — Божичко, каква нощ! Ама и аз знам как да купонясвам, нали? — попита, когато чу, че викат пътниците за полета ми.

— Слушай, Чарли. Още нещо трябва да ти кажа. Нещо, което пропуснах.

— Не. Не ща да чувам повече.

— Така или иначе, ще се разчуе, поне от мен да го знаеш. Става дума за това как се запознах навремето с Питър.

Поех дълбоко въздух. И усетих как някаква тежест се намести; тежест, която от години таях в себе си.

— Преди седемнайсет години, докато бях тук за пролетната си ваканция, седнах пияна зад волана и без да искам, убих човек. Питър беше първият полицай на местопроизшествието. И ми помогна да се отърва от трупа.

— Какво? — не можеше да повярва на ушите си Чарли.

— Точно така се запознахме, Чарли. И вероятно заради това се омъжих за него. Той ме спаси от затвора. И аз съм корумпирана като него, Чарли. Така че стой далеч от мен. Всички трябва да се пазят от мен. Целият ми живот е една огромна лъжа. Открай време.

Чарли не ме изпускаше от поглед. Усетих го как се сви в себе си. Очите му се насълзиха от неподправената болка. Понечи да каже нещо, после затвори уста.

— Чарли — промълвих и самата аз се разплаках.

— Тръгвам си — рече ми след секунда.

И точно това направи, без изобщо да се обърне назад.

За разлика от всеки друг път, нямах проблем със заспиването по време на полета. Събудих се чак в Атланта, смених самолета и още щом седнах, пак ми спря токът. Дойдох на себе си едва когато взехме да кацаме в Ню Йорк.

Час по-късно си бях вече у дома. Изкъпах се, увих се в пухкавата си хавлия и тъкмо нахлузвах пухените чехли, когато телефонът ми иззвъня.