Джеймс Патерсън - Игра на криеница

Дано е Чарли, пожелах си, докато вдигах слушалката.

— Току-що ми съобщиха — крещеше тържествуващо в слушалката шефът ми Том Сидиров. — Браво на теб! Наистина си отървала човека от смъртното наказание. Страхотен успех! Идвай веднага. Ще те заведа на обяд, да ми разкажеш всичко най-подробно.

— С най-голямо удоволствие, Том, но току-що слязох от самолета. Хайде да го отложим за утре, а? Абсолютно съм скапана.

— Добре, добре. Почини си, да си свежа за пред телевизионните камери. Вече се обадих в пиар отдела ни. Ще изцедим максимално постижението ти. Страхотно се гордея с теб. Цяла сутрин те хваля на останалите партньори. Утре ще направим почетната обиколка. Сигурен бях, че ще се справиш, малката.

След като затворих, взех да си мисля колко ли ще се зарадва Том, като научи, че съм лъгала фирмата, че в нетрезво състояние съм прегазила човек, а после съм укрила уликите, и че изобщо не се казвам Нина Блум.

Е, съвсем скоро ми предстоеше да науча отговора на въпроса си.

В този момент чух как в кухнята иззвъня домофонът от входната врата.

— Кой е? — попитах, след като натиснах бутона за разговор.

— Аз съм, мамо.

— Ема! — изкрещях. Е, най-после някой, който да ме подкрепи. — Качвай се, миличка. Страшно ми липсваш!

— Добре де, ама ми отключи първо — подсети ме дъщеря ми.

Натиснах бутона за входната врата и преди да вляза в спалнята, отключих вратата на апартамента. И тъкмо дърпах ципа на куфара, когато забелязах, че имам съобщение на джиесема си. Някой ме беше търсил, докато съм била под душа.

„Слушай, Нина“ — рече задъхано Чарли. Слава богу! Пак беше готов да ми говори. Чух как външната врата се отвори.

— Ей, Ем! — викнах зад гърба си. — Идвам след секунда. В спалнята съм.

„От ФБР са проследили Фурние до някакъв хотел в Кий Ларго. Но когато преди половин час отишли да го арестуват, заварили истински ужас. И жена му, и двамата му синове били мъртви. Застреляни като при екзекуция, в тила. Фурние бил изчезнал. Никой не го е виждал оттогава. Смятат, че е побягнал най-малко преди двайсет и четири часа. ФБР са го обявили за национално издирване. В никакъв случай не бива да се прибираш в апартамента си. Обади ми се моментално, да знам, че си добре.“

В този момент чух гласа на Ема:

— Мамо?

— Ем? Веднага си стягай багажа за път. После ще ти обяснявам. Трябва… — И започнах трескаво да набирам номера на Чарли.

— Каквато и да е причината, ще почака — отвърна ми Ема с необичаен, гневен тон. — Тук има един човек, с когото би трябвало да се срещнеш.

— Моля?

Извърнах се. Айфонът се изплъзна от разтрепераните ми пръсти, отскочи с рязък звук от стъклото на металната ми нощна масичка и тупна с дисплея надолу върху ориенталския килим.

Бавно завъртях глава. Неподвижните ми, широко отворени очи бяха готови да изскочат от кухините си.

Ема стоеше в рамката на вратата с вперен в мен поглед.

А зад нея стоеше мъж с бейзболна шапка на „Бостън Ред Сокс“, яке „Адидас“, камуфлажен клин и лъскави черни бойни боти.

— Привет, русалке! — каза Питър и леко повдигна шапката си, преди да влезе в стаята.

— Как можа? — кресна гневно Ема с обляно в сълзи лице. Беше бясна. Но защо на мен? — Да ме лъжеш цял живот! Как можа да си такава егоистка? — И извади снимка на близнаците на Питър. — Да не ми кажеш, че имам двама доведени братя. Че имам семейство. Отвратителна си! Болна жена!

— Ема, почакай! — едва успях да промълвя с пресъхнало гърло.

— За какво да чакам? Да ме лъжеш още ли? — крещеше тя насреща ми. — Защо изобщо не си ми казала, че баща ми е жив? И трябваше да го науча чак днес, когато той ме причака пред училище през обедната почивка. Само като го видях, веднага, без нито една дума, усетих, че той е баща ми. Никакъв Кевин Блум не е имало. Да не би да си наела някой актьор?

— Ема, трябва да ти обясня.

— Няма нужда. Питър вече ми разказа всичко най-подробно. Как сте били женени във Флорида. И как си го зарязала и си избягала. Как си могла да постъпиш така жестоко?

Но аз престанах да й обръщам внимание. Погледът ми вече следеше Питър, който стоеше зад гърба й и посегна с ръка към джоба на якето си.

Извади оттам голям черен полуавтоматичен пистолет и ми го показа с усмивка. После го върна обратно в джоба си и ми направи знак с пръст да мълча.

Закрих с длан устата и носа си и завъртях глава — отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо. Не, това не можеше да стане. Не може кошмарите да се сбъдват.

— Недей, моля ти се — рекох му и събрах дланите си като за молитва. — Тя няма нищо общо с всичко това, Питър.