Джеймс Патерсън - Игра на криеница

На път за автогарата Питър ме погледна за пореден път и се сети, че над гаража му имало стаичка, която понякога давал под наем.

— Остани за някой и друг ден, ако не си готова напълно да се връщаш в университета — предложи той.

Някой и друг ден.

Най-паметните последни слова, казани някога в Кий Уест.

Когато дните станаха цяла седмица, Питър се сети, че негова приятелка на име Елена, също полицай, била съсобственик на най-голямата фирма за кетъринг на острова и там постоянно търсели хора.

Започнах работа още на следващия ден, а на по-следващия се отписах от университета.

Знаех, че постъпката ми е импулсивна и че почти граничи с лудост. Но си давах и сметка, че нещата коренно са се променили. Че самата аз съм станала друга. И то не само заради произшествието. Скъсването с приятелите ми запрати в небитието и последните останки от стария ми живот. Някаква врата се беше захлопнала, а нещо в атмосферата на Кий Уест ми подсказваше никъде да не мърдам, преди да се е отворила следващата.

Точно така и стана.

Питър от самото начало се държеше като безупречен джентълмен. По-скоро дори като баща или изключително грижовен по-голям брат. Имаше грижата да не оставам без плажно масло, да се храня достатъчно, да не отпускам тренираното си тяло и да спя колкото е необходимо. И постоянно оставяше разни неща на паянтовата площадка пред вратата ми — видео ленти, пликове с плодове, книги.

Несъмнено най-любимото ми четиво бе един опърпан, закупен на старо екземпляр със стихове от Херик и Марвъл — английски поети от седемнайсети век. Нощем лежах на кушетката си и четях; и установявах за сетен път защо поначало бях записала да следвам английска филология. Листчета от рози и крилати колесници, вечна младост и красота. Направо невероятно беше колко ясна му бях на Питър.

А той наистина взе да заеква, докато ми отправяше първата си покана да вечеряме заедно. Поднесе вечерята в задния двор върху бяла покривка и в порцеланов сервиз. Даже си беше облякъл сако над бермудите. Агнешките котлети бяха прегорели, картофеното пюре беше полутечно, но още преди края на залеза, преди да се пресегне и да ме хване за ръка през масата, знаех какво ще последва.

И двамата го съзнавахме. Въпреки десетте години разлика помежду ни, усетили го бяхме още от първия поглед, който си разменихме през решетката между предната и задната седалка на полицейския автомобил.

Поиска ръката ми след две седмици. Беше взел да ме учи да ловя риба и ме помоли да навия влакното, та да сменял стръвта. Само че на края на влакното вместо кукичка бе вързан годежният ми пръстен, а като се извърнах, Питър вече бе коленичил пред мен.

Шест месеца по-късно сключихме брак в кметството.

Давах си сметка колко лудо постъпвам. Че съм прекалено млада, че събитията се развиват с прекалено голяма скорост, че се поддавам на импулсите си. Но най-лудо от всичко бе това, че нещата не преставаха да се подреждат идеално.

— Дженийн? — обади се Питър.

Отворих едно око.

— Да, Питър.

— Бях останал с впечатлението, че вие, русалките, не ходите с ризи.

— Само когато сме в морето, глупчо. Но на суша, сред вас, простосмъртните, ни се налага да прикриваме примамливо смайващата сила на циците ни, иначе нищо на тоя свят няма да се оправи.

— Освен теб? — попита Питър.

Затворих окото си.

— Май взе да вдяваш.

— Дженийн? — рече Питър и положи въдицата си.

— Да, Питър?

— Знаеш ли от какво имам нужда в момента?

— От примамливо смайване?

— От къде знаеш?

— Русалките всичко знаят — казах, станах и го повлякох за ръка.

Обратно в настоящето: тъкмо напълних пералнята с бели неща, когато чух писукането. Изшляпах боса до кухнята и изключих таймера на микровълновата фурна и чак след това се отправих към задната част на уютното ни плажно бунгало, където се намираше главната баня.

После поех зверски въздух и го задържах, като в същото време се извърнах и взех теста за бременност от капака на тоалетната чиния.

Времето и сърцето ми спряха в един и същи миг, а аз не можех да отделя поглед от прозорчето с двете еднакви сини чертички. Издишах въздуха от гърдите си със силата на дете, което духа свещички на рождения си ден.

Понеже вече бях прочела математическата формула върху опаковката.

Една синя чертичка + още една синя чертичка = една бременна Дженийн.

От две седмици насам бях изпаднала в режим „паника“. И тя се усилваше с всеки ден, с който закъсняваше цикълът ми. Все се сещах за трите хапчета, които по невнимание бях прескочила. По някое време предишния месец трябва да бях получила замръзване на мозъка.