Джил Хатауей - Чужди очи

Отпускам се на леглото и се втренчвам в тавана.

— Не знам. Ухаеше на теменужки. Когато ходехме на пътешествия с колата, вечно съчиняваше истории за съзвездията. Все едно бяха истински хора. Всички си имаха минало, взаимоотношения и свои особености. Часове наред разказваше как Близнаците се скарали заради Андромеда.

Мати обръща страницата.

— Какво друго?

— Правеше си сандвичи с банан и фъстъчено масло. Слушаше музика силно и подскачаше наоколо. Лакираше си ноктите в цикламено.

Мати внимателно разглежда всяка една снимка, като че ли търси някаква нишка, опитва се да разбере що за човек е била майка ни. Последната страница се оказва празна. Винаги си е била празна. Не знам какво е очаквала, но внезапно хвърля албума на земята.

— Не е достатъчно — казва, а думите й се давят в хлипания.

Изправям се и увивам ръце около тялото й.

— Знам — прошепвам. — Знам, че не е достатъчно. Но чуй. Нали се имаме една друга. Ако имаш нужда да поговориш за нещо, винаги можеш да ми кажеш. Каквото и да е, нали знаеш?

Мати кима и дръпва една салфетка от нощното си шкафче. Разтривам гърба й, докато си издухва носа. Светлината отвън е помътняла. Заобиколени сме от сенки.

Накрая сестра ми се отдръпва и се обляга назад, прегърнала една възглавница.

— Може ли да те питам нещо, Вий?

— Аха.

Тя маха някакво конче от възглавницата.

— Защо вече не дружиш със Сам и останалите?

Въздъхвам. С удоволствие бих оставила Мати да вярва, че групичката на готините ме е отхвърлила, задето съм скучна, но тя така ме гледа, че решавам да й кажа истината — или поне доколкото мога. Освен това, не е зле да знае на какво са способни хората, с които общува. Може би ще й помогне да не изпадне в ситуация като моята.

— Помниш ли онази лилава рокля? — питам.

Тя кима ентусиазирано с глава, както и очаквам. Нали бяхме заедно, когато я открих. Беше по-развълнувана и от мен.

Така че й разказвам.

Разказвам й как и двете със Саманта харесвахме Скоч. Как той предпочете мен и какво направи Саманта, за да ми отмъсти. Как пихме уиски в Каплър Парк преди забавата. И как ми прилоша, как припаднах, а после се събудих с вдигната до кръста рокля насред сбиването на Ролинс и Скоч.

Пропускам единствено припадането, но то всъщност не е съществено за историята. Подобна ситуация би могла да се случи на всеки. Няма нищо особено. Но сестра ми отново избухва в сълзи и ме прегръща с всичка сила.

Отдавна не съм плакала заради онзи случай. Но по някаква причина, докато разказвам на Мати, виждам нещата от нов ъгъл. И сърцето ме заболява за онова момиче в лилавата рокля, влюбеното момиче, което така си изпати. И докато си припомням какво бях видяла през очите на Саманта — как Скоч ме влачи към съблекалнята, — се разплаквам за момичето, което бях тогава.

Спускам се в прегръдките на сестра ми и когато после ме моли да остана да спя при нея, се съгласявам. Така правехме като малки, след като мама си отиде, след поредния кошмар на Мати. Промъкваше се в моята стая, а аз отмятах завивките, за да може да се пъхне отдолу.

Гледам лицето й, докато заспива. Изглежда толкова малка, така неопитна. Яд ме е, че толкова рано изгуби мама, че единственият човек, на когото може да разчита сега, съм аз. Мислите се преплитат в главата ми и без да усетя, заспивам.

Озовавам се насред някакъв карнавал. Виенското колело се върти на обратно и един унил клоун стиска няколко черни балона. Майка ми е яхнала лилав еднорог на въртележката. Гледа към мен и ми маха, лицето й е светнало от радост. Изглежда точно като на снимките, млада и невероятно красива.

Прилича на ангел.

Изтичвам до бариерата и я викам. Някой ме потупва по рамото и когато се обръщам, я виждам пред себе си. Облечена е в скъсани сини дънки и тениска на Alice in Chains.

— Вий — казва, а гласът й е нежен и мелодичен. Дръпва ме към една пейка и двете сядаме, сплели ръце. Облягам глава на рамото й, вдишвам майчиния аромат на пудра, теменужки и мляко.

— Мамо.

Толкова е приятно просто да изричам тази думичка. Искам да я питам толкова много неща. Как е разбрала, че е влюбена в татко? И дали целувките му са имали вкус на понички с желе? И как да живея, когато знам на какви ужасни неща са способни хората? Как да помогна на сестра си да преживее смъртта на едната си приятелка и предателството на другата?

Но всичките ми въпроси изчезват, когато се вглеждам в очите й, сини на фона на черното небе.

Тя отмята косата от лицето ми.