Джил Хатауей - Чужди очи

— Просто разсъждавам — казвам уклончиво. — Хей, Скот Питърсън е убил жена си, докато била бременна. Хем са били женени. А Скоч е можел да загуби много. Вероятно щеше да се наложи да се откаже от стипендията за колежа и да си намери работа при някой търговец на коли. И никога нямаше да може да се измъкне от Айова.

Зейн се привежда напред и замислено потърква брадичката си.

— Предполагам, че е така. И все пак, струва ми се доста невероятно — да убие човек само за да не си изгуби стипендията?

Бих могла да му кажа какво ми направи Скоч в първи курс. Но така ще се превърна в „развалено момиче“, а хич не ми се иска. Решавам да му предложа друга теория.

— Добре, ето друга възможност. Учениците говорят, че Софи се е возила насам-натам с господин Голдън. Ами ако той е бащата? Определено би имал мотив да убие Софи, нали? Иначе рискува работата си. Може да иде в затвора, задето е спал с малолетна. Но ако я отстрани и изкара, че е било самоубийство, ще е извън опасност.

Зейн извива устни, сякаш внимателно преценява какво да каже.

— Мооооже би. А може би просто наистина се е самоубила, Силвия. Така де, точно това правят хората, когато чувстват, че нямат изход.

Усещам как самоубийството на баща му тежи във въздуха между нас. Зейн, вероятно по-добре от всеки, е наясно как всеки следващ ден наклонява везната, така че накрая да решиш да посегнеш на живота си. Работата е там, че не познава Софи. Ако я познаваше, вероятно щеше да е по-склонен да погледне от друг ъгъл.

— Не казвам, че грешиш, Силвия. Казвам само, че в такива случаи обикновено най-простото обяснение се оказва вярното. Софи е била бременна. И не е знаела какво да направи. Вероятно се е страхувала. Смятала е, че няма изход. На мен това ми звучи като рецепта за самоубийство.

Трябва да призная, че има логика.

Известно време мълчим, а аз оставям топлината на тялото му да проникне в моето. Сещам се за онзи случай, когато двамата с Ролинс се преструвахме на сиамски близнаци. Само дето тогава нямах чувството, че сърцето ще пробие ребрата ми.

Чувам звънеца отдалече. Часът е свършил. Време е да се върна в личния си ад — гимназията. Зейн смъква якето и го увива около раменете ми, така че топлината ме обгръща отвсякъде.

— Хайде — казва. — И гледай да не настъпиш някое стъкло. Не мога да си позволя да идеш при сестрата и да се запознаеш с някой друг.

Двамата потъваме в потока ученици, излял се в коридора. Някой ме хваща за рамото и когато се обръщам, виждам една руса мажоретка, с която навремето бяхме почти приятелки. Очите й светят, не може да си намери място от вълнение.

— Какво изпусна само! Мати и Амбър се сбиха!

— Какво?

— Току-що. Мати нарече Амбър уличница и Амбър я цапардоса. Луда работа. — Тя се втурва напред да догони друг, на когото да разкаже най-новата клюка.

— Какво има? — пита Зейн, когато вижда побелялото ми лице.

— Сестра ми. Господи, трябва да я намеря. Ще ти разкажа по-късно.

— Както кажеш. Ще се видим после. — Той стисва ръката ми и изчезва в тълпата. Изправям се на пръсти и се взирам в множеството, което върви към кабинетите, уплашено търся лицето на сестра си. Не я виждам никъде. Оставям се на потока от тела да ме завлече по коридора, покрай класните стаи и чешмите. Когато минаваме край директорския кабинет, виждам Мати през прозореца.

Двете с Амбър седят пред кабинета, помежду им има само един олющен оранжев стол. Стараят се да не се поглеждат и съсредоточено се взират в краката си. Дрехите на сестра ми са раздърпани, деколтето на униформата разпрано.

Гадняра се показва от кабинета си. Устните му мърдат. И вдига пръст, докато говори, но така и не чувам какво казва иззад зацапания прозорец. Казва нещо на сестра ми, после й маха да изчезва от кабинета, сякаш му е писнало от нея.

Тя излиза и едва не се сблъсква с мен.

— Вий!

Хващам я за лакътя и я водя към дамската тоалетна. Някаква мацка от горния курс с абсурдно високи токчета стои пред огледалото и се опитва да си сложи лещата. Примигва няколко пъти, дръпва розовата си чантичка от плота и излиза. Всички кабинки са празни, така че мога да викам колкото си искам.

— Какво стана? — питам, скръстила ръце пред гърдите си.

Мати мигом избухва в сълзи.

— Амбър е пълна кучка. Каза, че Софи забременяла от Скоч и затова се е самоубила.

Издишам шумно.

— Тя ли го каза?

Мати се пъха в една от кабинките и дръпва малко тоалетна хартия. Бърше спиралата, която се стича по лицето й.