Джил Хатауей - Чужди очи

Когато се прибрахме у дома, я облякох и се спуснах по стълбите като принцеса. Усещах, че баща ми не е във възторг нито от роклята, нито от подплънките, но каза само:

— Май вече си достатъчно голяма сама да си избираш дрехите. — А после: — Първият бал в училище е веднъж в живота. — И: — Малко приличаш на майка си в тази рокля. — А после спря да коментира и се скри в кабинета.

Скот се бе разбрал с един свой приятел от отбора — някакъв тип с къса брадичка — да ни закара до бала, но по пътя спряхме в парка „Каплър“ и двамата запалиха джойнт. Отказах тревата, но пийнах няколко глътки от бутилката „Къти Сарк“ 7 7 Марка шотландско уиски, скоч. — Б.ред. , която Скот бе задигнал от барчето на техните. Заля ме топлина и чувство за зрялост и свобода, точно както ме караше да се чувствам роклята. И когато всички се изпълнихме с лекота и радост, тръгнахме за бала. Хрумна ми, че онзи с брадичката не бива да кара, но затоплена от алкохола, имах чувството, че нищо лошо не може да ми се случи, а и не исках да се държа като бебе.

— Ела да танцуваме — прошепна Скот в ухото ми. Оставих го да ме поведе към средата на дансинга, а тълпата се раздели надве, за да ни направи път, досущ като по филмите. Пуснаха някаква бавна песен, аз се облегнах на него и затворих очи. Ухаеше на трева и на портокалов шампоан. Чувствах се прекрасно. Но внезапно ме завладя познатото чувство — всеки момент щях да пропадна. Измърморих, че трябва да седна.

— Искаш ли да отидем някъде само двамата?

Кимнах, търкайки очи. Едва стоях на краката си. И докато Скот успее да ме избута до стената на салона, към вратите, които водеха към съблекалните, вече бях припаднала.

Беше безкрайно странно. Хем бях напуснала тялото си, хем продължавах да стоя в салона. Само зрителният ъгъл се беше променил. Тялото, в което се бях плъзнала, стоеше край купата с пунш и отпиваше нещо сладникаво от картонена чашка. Великолепният розов пръстен на ръката й проблясваше под светлините. Чак тогава осъзнах къде съм се озовала. Краката ми бяха обути в сребърните обувки на Саманта, онези, които веднъж, много преди да се скараме, бях взела назаем, и в които Саманта твърдеше, че се чувства като Пепеляшка.

Бившата ми най-добра приятелка гледаше най-спокойно как Скот влачи тялото ми към мъжката съблекалня.

Най-големият ми ужас се превръщаше в реалност. Напуснеш ли тялото си, го оставяш на произвола. Може би Скот просто искаше да ме остави някъде, докато чака да се събудя, но защо тогава не ме пуснеше на някой от сгъваемите столове, наредени край стените? Или, което би било най-разумно, защо не помолеше някого от учителите да му помогне?

Досещах се какво смята да направи, но отказвах да повярвам. Не можех дори да си помисля какво се случва с беззащитното ми тяло. Копнеех някак да накарам Саманта да тръгне след Скот, да го цапардоса в лицето или поне да се разкрещи за помощ. Но не можех да направя нищо.

След няколко минути видях как едно момче с дълга кестенява коса и обеца на устната влиза в съблекалнята. Познавах го от часа по испански — ново хлапе, казваше се Арчи Ролинс. Първия път, когато сеньора Гомез бе прочела списъка с имената, двете със Саманта се бяхме разкикотили на глас. Та кой кръщава детето си Арчи?

Съвсем се паникьосах. Сетих се, че бях чела как някакво момиче се напило на един купон, а някакъв идиот снимал голото й тяло и пуснал снимките в интернет. И всички ги видели, даже родителите й.

„Хайде, Саманта — заповтарях наум. — Знам, че сме скарани, но нима ще стоиш и ще гледаш, без да направиш нещо? Как е възможно?“

Точно в този момент се върнах в тялото си.

Събуди ми звукът от боричкане. Тялото ми лежеше проснато върху една от неудобните дървени пейки в съблекалнята, а роклята ми бе усукана около талията. Постепенно различих борещите се фигури — биеха се Скот и новото момче, Арчи.

Арчи се прицели и удари Скот право в брадичката. Ръцете на Скот се разпериха настрани в опит да се вкопчат в нещо, но така и не намериха опора. Той се строполи тежко по гръб, простена и стана ясно, че скоро няма да се изправи.

Арчи ми протегна ръка.

— Хайде! — каза с дрезгав глас. — Да се махаме оттук!

Оставих го да ме изведе от съблекалнята, а после нагоре по стълбите и навън, в хладния въздух. Натика ме в колата си и аз не възразих, понеже единственото, за което можех да мисля, бе, че трябва час по-скоро да се изкъпя.

В понеделник сутринта чух една от мажоретките да шепне на друго момиче, че съм правила френска на Скот в мъжката съблекалня по време на забавата.