Ричард Касъл - Убийствена жега

Той й върна мълчаливата услуга — щом влязоха в кабинета на Касиди Таун, застана до стъклените врати, водещи към градината, за да не й се пречка. Хийт винаги започваше с внимателен оглед на тялото. Мъртвите не говореха, но ако внимаваш, понякога казваха разни неща.

Докато изучаваше Касиди Таун, Ники долови влиянието, което бе споменал Руук. Костюмът й — в изискано тъмносиньо със съвсем тънко бяло райе — и синята блуза с колосана бяла якичка бяха подходящи за среща в агенция за таланти или някоя премиера. Освен това беше ушит специално за нея, подчертавайки тяло, подлагано на редовни тренировки. Хийт се надяваше и тя да е в такава добра форма, когато мине петдесетте. Забеляза изисканите обеци и огърлица „Дейвид Йърман“ и отхвърли възможността за обир. Нямаше венчалната халка и освен ако я бяха откраднали, отпадаше и възможността жертвата да е била омъжена. Засега. След смъртта лицето й беше отпуснато, но ъгловато и привлекателно, с мъжко излъчване. Това не беше комплимент за една жена, но според Гъртруд Стайн след четиридесетте оставаха десет години, през които да го заслужи. Без да съди и оставяйки се на инстинкта си, Ники обмисли впечатленията си от Касиди Таун и в главата й изникна образът на човек, готов за битка. Жилаво тяло, чиято твърдост стигаше по-далеч от мускулите. Жена, която в онзи момент беше нещо, което никога не е била в живота си — жертва.

Скоро пристигна екипът по събиране на доказателства, взе отпечатъци и снима както трупа, така и бъркотията наоколо. Хийт и екипът й работеха заедно, като се съсредоточаваха върху цялата картина, а не върху подробностите. Сложили сините си латексови ръкавици, те отиваха ту тук, ту там, а после се връщаха, оглеждайки кабинета както голф играч изследва игрището преди удар на голямо разстояние.

— Добре, момчета, открих първия самотен чорап.

Подходът на Хийт към местопрестъплението, дори при такъв хаос, беше да опрости гледната си точка. Целта й беше да схване логиката на живота, текъл тук и да използва съпричастността си, за да забележи противоречията, дребните неща, които не се вписваха в модела. Самотния чорап.

Роули и Очоа дойдоха при нея, а Руук промени мястото си, за да наблюдава тихо от разстояние.

— Какво откри? — попита Очоа.

— Това е работно място, и то разхвърляно, нали? Пишела е рубрика за важен вестник. Навсякъде има химикалки, моливи, тефтери и листчета. Кутия хартиени кърпички. Вижте какво има до нея. — Тя внимателно заобиколи тялото, което все още седеше облегнато назад в стола. — Пишеща машина, за бога. Списания и вестници, с изрезки от тях, нали? Всички тези неща водят до много — какво?

— Работа — каза Роули.

— Боклук — обади се Руук. Двамата следователи едва-едва се обърнаха към него, а после пак към Хийт, решени да пренебрегнат участието му в разговора. Сякаш пропускът му за сезона беше изтекъл.

— Правилно — продължи тя, съсредоточена по-скоро върху крайната си цел, отколкото върху Руук. — Какво не е наред с кошчето за боклук?

Роули сви рамене.

— Ето го. Съборено е, но си е там.

— Празно е — каза Очоа.

— Да. След погрома в стаята човек може да си помисли, че боклукът се е пръснал наоколо. — Ники приклекна до него, а те я последваха. — Около кошчето обаче няма никакви кламери, изрезки, кърпички или смачкани листове.

— Може да го е изхвърлила — каза Очоа.

— Може. Но виж там.

Тя наклони глава към гардероба, който журналистката използваше за шкаф с канцеларски материали. И той беше изпразнен, а сред пръснатото по пода съдържание имаше и…

— Кутия от торби за боклук. Марка „Симпъл Хюман“, специално за това кошче.

— А в него няма торба — обобщи Роули. — Както и на пода. Самотен чорап.

— Точно така — каза Хийт. — Докато влизахме, в малкия двор видях дървена кофа за боклук.

— Отиваме — каза Роули и двамата с Очоа тръгнаха към главния коридор. Докато излизаха, на вратата изникна патоанатом Лорън Пари. Мястото между преобърнатите мебели беше ограничено и двамата с Очоа изпълниха един импровизиран танц, за да се разминат. Бързият поглед на Ники долови, че Очоа спира, за да огледа Лорън, докато излизаше и си отбеляза да предупреди приятелката си за наскоро изоставените мъже.

Детектив Очоа все още се възстановяваше след раздяла със съпругата си. Той кри това от отряда в продължение на около месец, но този род тайни не оцеляват в такова сплотено семейство. Дори ръбовете по дрехите му го издадоха, когато започна да се появява на работа с ризи с гънки по торса, които ясно издаваха, че току-що ги е прибрал от химическо чистене, прибрани в кутии. Докато миналата седмица пиеха бира след работа, Ники и Очоа останаха последни и тя използва възможността да го попита как е. Той се навъси и каза: